Преамбюл:

Тази статия предоставя данни само с информационна насоченост.
Ние не пропагандираме забранени дейности.
Ние вярваме в правото на индивида да има свободен достъп до информация и идеи.
Ние силно препоръчваме на читателите да се запознаят със сега действащия на територията, която обитава материален закон по отношение на придобиването, пренасянето продаването,преработването или държането на психоактивите, които възнамеряват да употребят или унищожат*.

Този документ може да се разпространява, дотоклкова, доколкото текста остане непроменен и в своята цялост.Ако правите копие на този документ в Интернет, постарайте се това да бъде копие на последната му настояща версия .

Информацията в този документ е събрана от множество източници
http://www.erowid.org/plants/cacti/cacti_guide/cacti_guide2.shtml
http://www.desert-tropicals.com/Plants/Cactaceae/index.html
http://www.erowid.org/cgi-bin/search/htsearch.php?words=cacti&method=all
книгата "KakтусьI", изд. "Москва" 1983г.и др.

Събирането, подреждането и написването на тази информация
бе направено от patilan420

. .. . . . .. .. . .. . .. .. .. .. . . . . . . .. . . .. .. .. .. . . .. .. . . . .. . . .. . .. . ..

Въведение:

Сукулентите (сухолюбиви растения) са все -по често обект на интереса на цветарите поради устойчивостта им към резки смени на температурите и ниска влажност на въздуха, каквато се наблюдава в отопляваните помещения през зимата. При организирането на
пустинна екосистема у дома следва да се отчетат особеностите на различните видове и ритъма им на развитие и цъфтеж.
При създаването на пустинна екосистема някои кактуси(особено тези, които не обичат пряката слънчева светлина) могат да бъдат отгжедани съвместно с други, по бързо растящи сукуленти , произхождащи от пустините и планините на стария свят(алое, алпиййска роза, калдаръмче, драцена) Това обаче следва да бъде съобразено с годищните и сезонните цикли в растежа и развитието на конкретните растения.

Кактусите са съставени от 9/10 вода, която в районите, където растат(пустините, полупустините, планинските месности и засушливите равнини на северна, централна и южна Америка) е рядкост. Много кактуси я поемат с години от околната среда през подземните и надземните си части рано сутрин, когато има конденз.
За да се предпазят от от изяждане, някои кактуси са развили физическа( бодли) и/или химическа защита ( натрупват психоактивни и/или токсични съставки).
Много от катусите увеличават неколкократно концентрацията на активни в-ва по време или непосрествено след цъфтеж.Плодовете на кактусите обилновено имат ярка окраска и имат относително повече алкалоиди на единица тегло от суровия катус поради по-ниското съдържание на вода.Освен това плодовете на кактусите съдържат известно количество въглехидрати.
В района на Рио Гранде и пустинята Сонора(откъдето идват много от кактусите за които става дума по долу) има животински видове които през целия си живот се хранят изключително с плодовете на психоактивните кактуси, без това да се отразява на нормалния им жизнен и размножителен цикъл.

Неслучайно видовете, които НЕ са токсични са считани за СВЕЩЕНИ от пустинните индианци.(Яки, Хопи, Пуебло)
Намирането на подходящ кактус понякога е бил решаващ за благополучния завършек на пътуването през пустинята като
алтернатива на смъртта от дехидратация е била халюцинацията.

Традиция:

Пейотл(Мескалито), е считан за свещено растение от индианците, вестител и водач на вярващите по пътя им през пустинята
Индианците възприели обичая да приемат Пейоте на традиционните "митоте", събирания на воините на племето, както и в ритуала на танца на Духа, при който младежите навършвали пълнолетие и получавали тайното си воинско име от духовете на предците си.

Пейоте било малко или много непознато на север от Рио Гранде допреди гражданската война в САЩ. По време на войната някои войници (и даже щатски шерифи) се докоснали до тази тайна на индианците. До края на войната през 1870, активизираните контакти между американските и мексиканските индианци помогнали за разпространението на пейоота на север .
През този период последните индианци от големите равнини(Апачи, Команчи, Кайови) били събрани в резервати .Хората умирали от недохранване, болести и "огнената вода" на белите. Големите стада бизони били отдавна във вечните ловни полета и последните представители на коренното американско население били оставени на съмнителната милост на християнката църква.
По това време Танца на Духа, единствена оцеляла древна традиция и надежда за бъдещето , се разпространява като форма на поклонение и въведение на новите поколения в древните традиции, но и като форма на протест срещу подтисничеството на белите.
Популярно било вярването че ако се практикува този древен ритуал достатъчно често и от достатъчно хора душите на предците ще могат да се преродят и да разрушат белия гнет.Освен това битувало вярването че танца на Духа ще върне бизоните и че ще спаси индианците от глад и унищужение.Това очевидно не се харесало на белите.От това време датира кървавото клане в Wounded Knee.

Едно по едно над 50 различни племена започнали да използват Пейот със ритуална цел .
През 1918 мексиканският "Пейотизъм" е включен в списъка на официално признатите вероизповедания под името Native American Church.
Според учредителната харта, неговите цели са:
Да закриля и проповядва вярата във Всевишния, учейки на морал ,скромност и праведен живот посредством ритуалното използване на Пейот.
Изследователите изтъкват, че след влизането си в NАС , хората масово престават да пият алкохол , подобряват здравословното си състояние и не проявяват признаци на физически или психически увреждания.


Култура(отглеждане):

Преди да се заемете с отглеждането на кактуси и други сукуленти, трябва да се въоръжите с търпението на целия си живот и да знаете ,че те растат и се развиват изключително бавно.
докато други растения със същите размери завършват жизнения си цикъл в рамките на една или няколко години, то при някои кактуси (Lophophora) могат да минат едно или две десетилетия преди да разцъфнат в цялата си мимолетна красота и да дадат потомство.

През зимата кактусите не се нуждаят от топлина, но и не страдат от нея, въпреки че ако се гледат в отоплявано помещение се смущава цикъла им на цъфтеж.
Тези растения се чувстват добре както в оранжерия, така и в слънчева стая, но могат да се отглеждат дори при изкуствено осветление*.Някои видове дори могат да растат целогодишно на открито , вурху специално направена за това могилка от чакъл, пясък,и камъни в някой ъгъл на градината.


Избор на място за кактусарник.

В страна с умерен климат като България най-добро място би била стая, веранда, тераса ,градина или оранжерия с южно изложение. Някои видове обаче не обичат пряката слънчева светлина и се нуждаят от засенчване или стая със западно изложение.
Ако разполагате само със стая със северно изложение може да се наложи изкуствено осветление за някои видове.
При отглеждане в севрна или западна стая кактуса почва да се огъва към светлината, и затова се налага да се завърта всяка седмица. тогава кактуса придобива спирална форма.

Кактусите добре понасят температури в диапазона от 8 до 38 градуса, но могат да понесат за кратко както -5 така и 45 градуса.
Повечето видове цъфтят трудно ако през зимата не бъдат оставени да "отдъхнат" през зимата на достатъчно ниска температура.
При отглеждане на открито изборът на видове е ограничен, но някои семейства( Coryphanta,Trichocerus,Ophunta) са подходящи за целта.
В най- осветената част от градината ,по възможност до стена с южно изложение, която се грее от слънцето от изгрев до залез се прави могилка от пясък, торф и чакъл и се загражда с камъни.

Почвена смес.
Сместа е 1/2 дребен чакъл, 1/4 едър пясък и 1/4 торф или горска почва.
На 4,5 литра смес се добавя една супена лъжица с връх костно брашно, 3 чаени лъжички гипс, чаена чаша гранитен пясък(богат на калий) и 3 супени лъжици натрошен плочест("сапунен", "слюден", богат на метални соли) камък.
при използване на добра смес с достатъчно фосфор и калий
кактусът може да цъфне на петата година.

Саксия.
Ако се отглежда в саксия денажно отверстие и пласт чакъл на дъното са задължителни.
Повечето кактуси растат еднакво добре както в пластмасова, така и в глинена саксия, но по- бавнорастящите се чувствт значително по-добре в глинена, негледжосна саксия или сандъче от гипсо-цимент.

Поливане.
През зимата кактусите се поливат по принцип рядко и само през топлите дни. кактусът може да понесе и отрицателни температури, стига да не е "подгизнал".
През пролетта и есента се полива на всеки 10 дни, само когато не вали, а през лятото- на всеки 4-5 дни. ако саксията ви е пластмасова, или кактусът ви е вече голям поливките се правят 2 пъти по рядко.
Най добрия начин за напояване е със лейка , а някои по-бодливи видове реагират добре на "поливане" с пръскалка . Ако поливате с твърда вода около основата на растението и по саксията и чинийката под нея се образува бял налеп. за да го избегнете, поливайте със събрана дъждовна вода.

Репродукция .
Кактусите се размножават най-често и най-лесно вегетативно. спонтанно или след повреда на тялото на катуса до някой бодил израства пъпка и от нея- миниатюрно кактусче с едва забележим зародиш на коренче. това може да стане както в основата, така и в горния край на кактуса. при достигане на размер колкото върха на показалеца израстъка може да се отчупи и засади в отделна саксия.
размножавяането чрез семена не е за начинаещи. Кактусите се развиват от 5 до 25 години преди да цъфнат.
Кактусите цъфтят много рядко и образуват семки още по-рядко.По-лесно се размножават вегетативно, като се вкорени някое разклонение на кактуса. По правило след отрязване на тялото на кактус със силно коренище, от пънчето поникват разклонения.



Ботаника:


Кактусите Lophophora
FAMILY : Cactaceae
GENUS : Lophophora
SPECIES : williamsii, diffusa
се гледат трудно, и можеха доскоро** да се купят в Бг. от кактусарника на ботани4еската градина в Балчик.

Л.Дифуса
http://www.erowid.org/plants/show_image.php?i=peyote/lophophora_diffusa2.jpg
съдържа anhalinine, anhalonidine, hordenine, isopellotine, mescaline, N-methylmescaline, O-methylpellotine, pellotine. се гледа по- лесно и расте по-бързо, но натрупва по-малко мескалин от
Л. на Уилиямс
http://www.erowid.org/plants/show_image.php?i=peyote/lophophora_williamsii35.jpg
Първия изследван от науката психоактивен кактус, в който са изолирани 56 азотосъдържащи съставки на тирозинова база, както и 20 тирамино-подобни алкалоиди Съдържанието на мескалин обикновено е 3 до 6 % от сухата маса на кактуса Повечето от алкалоидите в кактуса могат да се класифицират като призводни на B-phenethylamin mescaline и tetrahydroisoquinolin hordenine.За разлика от ЛСД те нямат завършено индолово ядро в молекулата си .
Съдържанието на мескалин в свежия кактус зависи много от възрастта на кактуса и варира от почти никак до половин процент.

Кактусите от семейство Лофофора растат по принцип бавно.
5 до 7 години са нужни при естествени условия от семенце да порастне кактусче дебело 1,5 см.
а при изкуствени условия- от 1 до 3.
В пустинята обикновено минават от 15 до 20 години, преди Пейотито да стане 5 см в диаметър и почне да прави пъпки
http://www.xs4all.nl/~knehnav/mexpey/mexpey.html
, а при саксиййно отглеждане- не по-малко от 5 до 10...
http://www.erowid.org/plants/show_image.php?i=peyote/lophophora_williamsii_flower1.jpg
http://www.erowid.org/plants/show_image.php?i=peyote/lophophora_williamsii2.jpg

В Амстердам и в Аризона пресаждат малки пейотчета върху подложка от Сан Педро
http://www.erowid.org/plants/show_image.php?i=peyote/lophophora_williamsii12.jpg
и така достигат желания размер за 3-4 години, но ефекта е само бледо подобие..
процедурата е описана тук:
http://www.cannabisculture.com/articles/104.html


Кактусите от семейство Trichocerеus
наброяват над 60 вида, повечето натрупват психоактивни алкалоиди.
алкалоидите се акумулират предимно в бледо-зеления сочен слой непосредствено под кожестата тъмнозелена кора. В белия гъбест слой
има незначителни количества, а в дървовидната сърцевина вероятно се съдържат вещества , които вероятно усилват ефекта .

FAMILY : Cactaceae
GENUS : Trichocereus
SPECIES :

T. bridgesii -
Расте бързо, с формата на колона.
http://www.erowid.org/plants/show_image.php?i=cacti/trichocereus_bridgesii_flower1.jpg
натрупва mescaline, tyramine, 3-methoxytyramine, 3-4-dimethoxyphenethylamine.
T. camarguensis -
натрупва tyramine, 3-methoxytyramine, 3-4-dimethoxyphenethylamine, N-methyltyramine.
T. courantii -
натрупва tyramine, 3-methoxytyramine, 3-4-dimethoxyphenethylamine, N-methyltyramine, N-methyl-3-methoxytyramine.
T. fulvilanus -
натрупва mescaline, tyramine, N-methyltyramine.
Т.pachanoi (San Pedro)
http://www.erowid.org/plants/show_image.php?i=cacti/trichocereus_pachanoi_flower7.jpg
често отглеждан декоративен вид .
Наричн от индианците "Кактус на четирите вятъра".Вирее по западните склонове на Андите(Перу, Боливия, Еквадор), където достига височина до 5 метра.Много устойчив кактус, може да вирее при различен климат, надморска височина до 3000 метра, понася отрицателни температури закратко. Расте много бързо, по половин метър на година при оптимални условия.Когато се развива добре пуска много разклонения. Бодлите са малки и растат на групи по ръбовете на ребрата които са от 4 до 8.
Цветовете са бели, големи и ухаят много приятно.
Този кактус обича сравнително богата почва(1/4 пясък, 1/4 чакъл и 1/2 горска пръст) Обича светлина, но не съвсем пряка, докато е малък(обикновенно пониква и израства изпод кокаиновите храсти)
В района на Хуакананда, Перу все още съществува непроменена древната традиционна култова употреба на този кактус.
Натрупва mescaline (0.11 - 2.3%), 3,4-dimethoxyphenethylamine, 4-hydroxy-3-methoxyphenethylamine, 3-hydroxy-4,5-dimethoxyphenethylamine, 4-hydroxy-3,5-dimethoxyphenethylamine, anhalonidine, anhalinine, hordenine, tyramine, 3-methoxytyramine.
T. pascana -
Произхожда от аржентина и южна Боливия
Огромен, до 10 метра висок, по тялото му има от 20 до 38 ребра, покрити с дълги до 14 см бодли. Цветовете са бели, разположени на върха на тялото и се разтварят през нощта.
натрупва candicine.
Т. peruvianus- (Peruvian Torch)
http://www.erowid.org/plants/show_image.php?i=cacti/trichocereus_peruvianus12.jpg
Този кактус стана популярен напоследък, защото расте почти толкова бързо като Сан Педро, но натрупва пове4е мескалин .
Голям, с формата на колона. В перу се продава по селските панаири.
Според изследванията ако е изсушен* правилно този кактус може да съдържа до от 10% mescaline
в суровия кактус се съдържат mescaline (0.82%), 2-chloromescaline (.02%), tyramine (.009%), 3-methoxytyramine (.01%), 3-4-dimethoxyphenethylamine, 4-hydroxy-3-5-dimethoxyphenethylamine (.004%).
T. strigosis -
Произхожда от Аржентина. Поради кълбовидната си форма първоначално причислен към семейството на Цереусите. До 1 метър в диаметър, расте бавно, по тялото му има от 12 до 18 ребра осеяни с групи от по 20 жълти бодли. Има прерасни бели цветове.
Съдържа candicine, hordenine, mescaline, tyramine.
T. macrogonus -
Огромен, с формата на колона( кактусите от уестърните)
натрупва mescaline, tyramine, 3-methoxytyramine, 3,4-dimethoxyphenethylamine.
http://www.erowid.org/plants/show_image.php?i=cacti/trichocereus_macrogonus1.jpg
T. taquimbalensis -Произхожда от Боливия
Съдържа mescaline (50% от всички алкалоиди, които натрупва), hordenine, 3,4-dimethoxyphenethylamine, 3-methoxytyramine.
Т.terscheckii (Cardon Grande)
http://www.erowid.org/plants/show_image.php?i=cacti/trichocereus_terscheckii5.jpg
Висок, с много разклонения, произхожда от Аржентина
Съдържа mescaline, trichocereine.
T. validus -
Джуджето на семейството, с розови цветове, произхожда от Боливия,
Съдържа mescaline и други неизолирани в чист вид алкалоиди.
Т.werdermannianus
http://www.erowid.org/plants/show_image.php?i=cacti/trichocereus_werdermannianus1.jpg
Висок, с формата на колона, идва от Боливия.
Съдържа mescaline, tyramine, 3,4-dimethoxyphenethylamine, 3-methoxytyramine, 4-hydroxy-3-5-dimethoxyphenethylamine.

Гледат сe лесно, и се продават свободно.


Ariocarpus
Toва семейство (A. kotshoubeyanus
http://www.desert-tropicals.com/Plants/Cactaceae/Ariocarpus_kotschou.html
А.agavoides
http://www.desert-tropicals.com/Plants/Cactaceae/Ariocarpus_agavoides.html
A.radices,A.retusus,A.scapharostrus,A.trigonus, A.fissuratus и A.asterias)
http://www.erowid.org/plants/show_image.php?i=cacti/ariocarpus_fissuratus1.jpg
(наричан още roseocactus поради розово-виолетовите си цветове),
произхожда от Мексико и Тексас от областта на север от Рио Гранде.. представителите му натрупват N-метил,4 метокси фенетиламин, хорденин и N-метилтриптамин.
Отглеждат се лесно в оранжерийни условия,но растат много бавно.
Сравнително дребни растения с голям централен корен,
Не обичат честото поливане и богатите почви( дора смес за тях- 2 части пясък, една част пръст) През зимата не понасят добре температури под 8 градуса. .
По размер , форма и местообитание ариокарпусът е наричан от индианците "фалшиво пейоте",

a също и кактусите Astrophytum,
A.capricorne
http://www.desert-tropicals.com/Plants/Cactaceae/Astrophytum_capricorne.html

А. myriostigama
http://www.desert-tropicals.com/Plants/Cactaceae/Astrophytum_myriostigma.html
(този кактус се гледа по- лесно, но не може да се размножава вегитативно)

Coryphanta
(тези кактуси са щирокоразпространени из цяла Северна Америка, от Канада до Мексико, гледат се лесно в смес от едър пясък и пръст и не са претенциозни към температурата)
http://www.entheogen.com/coppermine/displayimage/album=22/pos=0.html
C. calipensis -
Съдържа calipamine, hordenine, normacromerine, N-methyltyramine, N-methyl-3-4-dimethoxy-phenethylamine, N-methyl-3-4-dimethoxy-B-methoxy-phenethylamine, N,N-dimethyl-3-4-dimethoxy-B-methoxy-phenethylamine.
C. cornifera -
Съдържа hordinine, 4-methoxy-phenethylamine, synepherine, N-methyltyramine, N-methyl-3-4-dimethoxy-phenethylamine, 4-methoxy-B-hydroxy-phenethylamine.
C. macromeris v.runyonii -
Съдържа hordenine, macromerine (.003%), N-formylmacromerine (.008%), normacromerine (.08%), N-methyl-3-4-dimethoxy-phenethylamine, N-methyl-4-methoxy-phenethylamine, metanephrine, tyramine, synepherine, N-methyltyramine, N-methylmetanephrine.
C. palmeri ( Britton & Rose ) -
Джуджето на семейството, бледозелен, расте много бавно. достига до 8 см дебелина
характерни са 13 ребра покрити с групи от жълти бодли, разположени радиално. Изполван от шаманите на племената ,обитаващи северно Мексико. Открит за ботаниката през 1904от Edward Palmer
за съжаление не е изследван химическия му състав.
Обича чакълеста почвена смес и редки поливки


Gymnocalycium
G. gibbosum ( Haworth )
http://www.desert-tropicals.com/Plants/Cactaceae/Gymnocalycium_gibbosum.html
- Произхожда от провинциите
Negro и Chubut в Аржентина.Тъмнозелен, до 60 см .12 - 19 ребра, свтлокафяви бодли, розови цветове, за пръв път описан през 1812.
Не понася отрицателни температури
Съдържа mescaline.
G. leeanum
- Расте на туфи в Аржентина и Уругвай
Съдържа hordenine, tyramine, N-methyltyramine.

Mammilaria
M.heyderi
http://www.erowid.org/plants/show_image.php?i=cacti/mammillaria_heyderii1.jpg
Почти сферичен кактус с геометрични пръстени.Има бели бодли и прекрасни розово-червени иридисцентни цветове и ярко4ервени плодове.
Съдържа N-methyl-3,4-dimethoxyphenethylamine.
M.grahami
http://www.desert-tropicals.com/Plants/Cactaceae/Mammillaria_grahamii.html
M. microcarpa -
Идва от западен Тексас и северно Мексико, Малък кактус, до 16 см, расте на групи, наричан още Mammilaria millerii.
Съдържа 3,4-dimethoxyphenethylamine, hordenine, tyramine, N-methyltyramine.
M. applanata -
известен още като Mammilaria heyderi.
Съдържа N-methyl-3,4-dimethoxyphenethylamine.

Маммилария са кактуси с кълбовидна форма, обитават централна Америка, обичат малко поливка, чакълеста почва и не по-ниска от 10 градуса температура.


Echinocereus(E.trigolochidatus,Е. viridiflorus, E. merkeriE.fendleri)
http://www.erowid.org/plants/show_image.php?i=cacti/echinocereus_triglochidatus1.jpg
съдържат candicine, N-methyl-3-4-dimethoxy-phenethylamine, salsoline, 4-hydroxy-3-methoxy-phenethylamine, N,N-dimethyl-3,4-dimethoxy-phenethylamine и даже 5 -МЕО ДМТ
Растат на песъкливи почви дори на голяма надморска височина и могат да се отглежзат на открито дори през зимата до -18 градуса. Имат дълги бодли и цикламени фуниевидни цветове.

Opunita
http://www.desert-tropicals.com/Plants/Cactaceae/Opuntia_echios_zacana.html
Някои кактуси от това голямо семейство са използвани като добавка в сместа за Ай-ахуаска от шаманите на някои Южноамерикански индиански племена.
Може би най- популярните и лесни за отглеждане кактуси , растат от Канада до Магеланивия пролив, при най-разли4ни температури и надморска височина, едни от първите, интродуцирани в Европа и Африка . Съществуват над 160 представители на това семейство
O. acanthocarpa
Съдържа mescaline, 3-4-dimethoxyphenethylamine, 4-hydroxy-3-5-dimethoxyphenethylamine.
O. cylindrica -Съдържа mescaline (0.9%)
O. echinocarpa -Съдържа mescaline (.01%), 3-4-dimethoxyphenethylamine (.01%), 4-hydroxy-3-5-dimethoxyphenethylamine (.01%).

Кактусите Dolichontele
D. surculosa -
Sydyrva N-methylphenethylamine, hordenine, N-methyltyramine, synephrine.
D. longimamma ( de Candolle ) - Цъфти с жълти, фуниевидни цветове, първоначално погрешно причислен към семейство Мамилария
Съдържа longimammamine, longimammatine, longimammidine, longimammosine, mormacromerine, (dl) synepherin

Pachicereus (P.aborinigum, P.grandis)
http://www.entheogen.com/coppermine/displayimage/album=28/pos=0.html
съдържат 3, 4 диметоксифенетиламин, тирамин, хорденин, анхалинин , алхалонин, анхалидин,О-метил анхалонидин и други неизолирани в чист вид психоактивни и други алкалоиди, някои от които се съдържат и в пейота, редом с мескалина.

Заключение:

Много от тези кактуси се развъждат като декоративни,
така че следващия път като си купувате кактус, поинтересувайте се от кой точно вид е той.
Някои видове си приличат много и могат да бъдат идентифицирани безспорно чак когато цъфнат.
Някои от представителите на тези семейства са много редки и не са изследвани достатъчно. За тях се знае че съдържат алкалоиди, но не и какви точно са те.
В отношенията с природата всички презумпции са оборими,
а самозаблудата е една от най-опасните заблуди.

Ако посадиш кактусче утре, нищо чудно това невзрачно растение да надживее внуците ти, стига синовете ти да не го излапат с корена
http://www.erowid.org/plants/show_image.php?i=peyote/lophophora_williamsii7.jpg


Приложения:

(1)
Мескалин.
В чист вид представлява бели игловидни кристали, с брутално горчив вкус, минимална доза-100 мг.
Традиционна доза-300 мг, силна доза- 700 мг, максимална документирана доза 1500 мг.,
Летална доза- не е документирана.
в големи дози може да предизвика гадене ,рядко повръщане, почти винаги дереализация и понякога деперсонализация, особено при неопитен експериментаор.

Употребата на мескалин по време на бременност е противопоказна, защото може да доведе до генетични изменения(мутации) на ембриона.

Фактор на толерантност- много нисък- при ежеседмични приеми дозата се удвоява след десетилетна употреба.

Катализира скрити, но протичащи в нормалното съзнание мозъчни процеси.


Освен мескалина в кактуса Пейотл(lophophora wiliamsi) натрупва и ред други алкалоиди( N-acetyl-3-methoxy-4,5-dimethoxyphenethylamine, alanine, anhalamine, anhalidine, anhalinine, anhalonidine (14% от всички алкалоиди), anhalonine, anhalotine, 3,4-dihydroxy-5-methoxyphenethylamine, epinine, dopamine, 3,4-dimethoxyphenethylamine, N-acetylanhalamine, N-acetylanhalonine, N-formylanhalamine, N-formylanhalinine, N-formylanhalonidine, N-formylanhalonine, N-formyl-O-methylanhalonidine, N-formyl-3-methoxy-4,5-dimethoxyphenethylamine, glycine (8% ), hordenine, 3-hydroxy-4,5-dimethoxyphenethylamine (1 to 5% ), isoanhalamine, isoanhalonidine, 3-hydroxy-4,5-dimethoxy-N-methylphenethylamine, isoanhalidine, isopellotine, lophophorine (5% ),
3-hydroxy-4,5-dimethoxy-N,N-dimethoxyphenethylamine, lophorine, lophotine iodide, mescaline (30% ),
mescaline citrimide, mescaline malaimide, mescaline maleimide, mescaline succinimide, isocitrimide lactone mescaline , N-acetylmescaline, N-formylmescaline, N-methylmescaline, mescalotam, 3-methoxytyramine, 3-methoxy-N-methyltyramine, 3-methoxy-N,N-dimethyltyramine, O-methylanhalonidine, O-methylpeyoxylic acid, O-methylpeyoruvic acid, N-methyltyramine, pellotine (17%)
peyoglunal, peyoglutam, peyonine, peyophorine, peyouvic acid, peyotine iodide, peyoxylic acid, tyramine.

Някои от тях не са психоактивни сами по себе си, но усилват ефекта на мескалина и другите от тях, които са психоактивни.
При оптимални условия подвидивете Т. Пачанои и Т. Перувианус
http://www.xs4all.nl/~knehnav/sanpedro/San_Pedro.html
могат да достигнат по- високо съдържание на мескалин от останалите видове кактуси и дори от кактусите Лофофора .
Съдържанието на мескалин и други алкалоиди в тези кактуси силно варира в зависимост от възрастта и условията на средата. дозата за 1 човек е от 200 до 400 гр свеж кактус, или според индианците- по педя и 4 пръста тънко обелен кактус на човек.
Специалистите препоръчват да се обърне специано внимание на подготовката и средата и да се реализира със "Скъпи на сърцето ви и и вече привикнали с подобни пътувания хора"

За другите външни и вътрешни мерки които би било добре да вземете, и за повече информация бих препоръчал книгата на Антонио Ескотадо"истории за дроги", София, 2001, изд.ЛИК
"АКО ЛИПСВА НАМЕРЕНИЕТО ЗА ПРИКЛЮЧЕНИЕ И САМОПОЗНАНИЕ, ПРЕЖИВЯВАНЕТО ЩЕ Е ИЛИ ТРИВИАЛНО, ИЛИ БЕЗМИСЛЕНО ИЗТОЩИТЕЛНО."
A.Eskootado, както и книгите на К.Кастанеда които могат да дадат най обща представа в какво се изразяват резултатите от промените в съзнанието след контакта с непознатото и Непознаваемото.

(2)
Вредители.
Брашнян молец- ларвите му изгризват бодлите и кактуса "оплешивява"
миризливка- поврежда епидермиса на катуса.
паяжинен акар-най-гадния вредител по всички растения в градината на психонавта, трудно забележим с просто око, причинява малки жълти точки, покрити с фина паяжина. Особено податлив на атаките му е kakтусa Coryphantum.
Борбата с тези вредители е трудна, препоръчвам да не използвате химикали, ако ще използвате части от кактуса за ритуална употреба, а да сврите един пакет цигари"Арда"-качак или "Ориент експрес" в 1/4 литър вода за 20 мин, после да напръскате поразеното растение с тази бързоразграждаща се отрова.

Trichocerus понякога страда от черна плесен, поразените участъци се изрязват и се изхвърят веднага.


Забележки:

* Засега отглеждането на кактуси в Бг не е забранено , и не се налага да ги крием в мазето.
В материалноправните норми действащи на територията на Р. България
няма такава,криминализираща отглеждането на кактуси.
Използването им за извличане на субстрати с високо съдържание на някои алкалоиди обаче попада под ударите на ЗКНВП
След като кактуса порастне , цъфне и натрупа значително количество контролирано или забранено вещество, единственото правомерно действие по отношение на растението, чиято природа противоречи на сегадействащия закон, освен унищожаването на цялото растение би било унищужаването на тези части от растението, които не са спазили закона.

**За (не само) мое огромно съжаление ,ботаническата градина в Балчик вече не е ботаническа градина, и не знам какво е останало от кактусарника и, както и кой и по какъв режим го стопанисва.

Да се сдобиете с името на кактуса си може да се окаже по-важно от това да се сдобиете със самия кактус.
Kонсумирането на кактуси за които не се знае от кой вид са и съответно колко и какво съдържат може да се сравни ако не с руска рулетка, то поне с яденето на непознати гъби "на сляпо"

В интернет има достатъчно информация, но много кактуси си приличат на външен вид и освен ако не умирате от жажда по средата на пустинята, не консумирайте НЕидентифицирани кактуси.

Послепис:

Знанието е Сила...за този, който знае.( Незнанието също е сила, но пак за този, който знае).