" Аз обаче немога да разбера какво лекувам с това сладко, че се оказва по силн о от мен. И според мен не е един проблема, който решавам със сладко. Май трябва да сменя работата. "

Аз имах проблеми с обездвижването в офис и през почивката много се тъпчех и реших че трябва да си намеря работа. След време си намерих, активна работа, готвих си здравословни работи и май малко отславнах. Но начина на ммислене не си промених. Тогава пък много пиех, то и това са калории. Замених храната с алкохол или цигари. Най-често цигари - исках да убивам апетита си, беше ми писнало да ми се яде, да се тъпча, да качвам, да спортувам, са свалям. После с цигарите си докарах здравословни проблеми и спрях. Пак останах насаме с храната.

Защото аз само спорт знаех понеже не беше храна и ми ставаше хубаво. Но истиските ми причини за преяждането са разни страхове свързани с храната и изобщо други емоции от живота.

Примерно аз за този начин на хранене знаех от една приятелка която отслабна пред очите ми. Но някъде половин година и чета лекции за това колко е полезен хляба и зърното. Това си е моя страх, необясним че нещо ще ми се случи ако изпитам чуство на глад, или ако не ям хляб или сладко. Абсолютен страх ако около мен няма храна и аз огладнея и какво ще правя.

Аз си се боря с този страх, просто създавам ситуация от която ме е страх и гледам... ами нищо не ми стана, не умрях. Аз се хранех здравословно, но пак преяждах ей заради този страх.

Сега съм по-добре. Гледам да не контролирам храната толкова много.

Ти какво ще почваш дето не си почнала? Щом си се родила на този свят, значи си почнала, няма какво друго да почваш, вече си в играта. Каквото си яла днес, ще е в теб и утре и други ден, а може и на дупето за по-дълго време. Как ще играеш играта решаваш ти. Аз в момента, в които станах изключително депресирана от килограмите си почнах много лесно - да посрещам страховете си и най- вече ДА НЕ ЯМ КОГАТО КОРЕМА МИ НЕ Е ОЧЕВАДНО ГЛАДЕН!

Ей това ми е най-важното нещо. Понякога просто ям щото е вкусно и после се чудя защо ми е пораснал задника.

Не можеш да почнеш, после като свършиш какво ще стане? Аз нищо не съм почнала, както казах онзи ден ядох малко хляб и чипс, да не би да съм свършила с това. Тази седмица никакви тестени и сладки и ходих на фитнес вече два пъти.

Живея за днес, защото само това ми е дадено и само това мога. Не мога да планирам, но Слава Богу днес си сготвих каквото е добро за мен и се храних с това. Отидох на фитнес и на пазар за плодове и зеленчуци след това. Утре е за утре, тогава ще решавам. Може и да е продължение на днес а може и да ям хляб. Незнам. Аз знам че не мога да кажа това и това ще направя и да го направя после. Не мога и това е то.

Ако има още нещо питай, аз много се радвам да си помагаме, защото аз сама не мога да се справя.