Всъщност съм 57 килограма, не спортувам, но се движа доста пеша. Но не го правя толкова за отслабване(макар че няколко килограма по-малко винаги са добре дошли :))), колкото, защото имам много силен навик още от дете и много силна лакомия по отношение на сладкото, която понякога е излизала извън контрол. За мен да не ям сладко е било нещо, за което съм казвала, че не мога да си го представя и просто в този момент се усетих готова да експериментирам и да видя какво ще стане. Засега откривам, че това е силно вкоренен навик, автоматично избирам сладка храна пред нещо друго. И също и въпрос на воля и дисциплина. Много често когато съм стресирана, криво ми е или съм нервна ям сладко и се успокоявам (

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите