Никога не съм отричал, че съм голям чревоугодник. Всъщност при хранене като моето често съм подминавал 5000 килокалории дневно, което няма как да не ми се отрази. Хората са устроени така, че да използват предимно въглехидрати като гориво.

Това, че повечето хора предпочитат сладкия вкус (определено го предпочитат, аз досега не съм срещал солена или горчива дъвка, а кисела съм срещал, но съчетана пак със сладко) означава, че има причина за това. Досега не съм видял някой да изпие една лъжица олио просто защото му се е приискало, но съм виждал доста хора да ядат чиста захар.
Проблемите с теглото идват от миналото. Навремето хората далеч по-често са оставали без храна, поради което голяма част от по-дебелите са оцелели по време на глад. Инстинктът сега ни говори да ядем повече, разумът да ядем по-малко, защото храна ще има и утре. Ограничавам не само въглехидратите, ограничавам и мазнините.
Хлябът, баниците, пастите и шоколадът не са в основата на правилното хранене.
Българите традиционно употребяват огромно количество хляб, което води до сериозни проблеми с теглото. Още по-лошо е, че този хляб не е пълнозърнест. Пълнозърнестият хляб трябва да е по-евтин, но у нас определено не е така. В белия хляб липсва достатъчно целулоза, освен това той е вкусен и не е проблем да се изяде много от него.
Друг проблем е консумацията на мазнини. Филия с маргарин и салам/сладко е достатъчно калорична за да нахрани един човек за няколко часа, но рядко някой се спира само до една.
Ако се консумират предимно плодове, консумацията на въглехидрати също не може да е твърде голяма - килограм череши, които са сред най-сладките плодове съдържат 150 грама захар, тоест точно толкова калории, колкото и 100 грама лешници.

Нисковъглехидратната диета просто не може да задоволи нуждите от енергия при по-големи и продължителни натоварвания.

Най-важното е невидимо за очите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите