ЧРД, Чая! Eто един режимен букет за теб - трябва да си пожелаеш нещо за всяко едно стръкче и то ще се сбъдне.
Хич не се срамуваи, пиши... И мен ужасно ме е срам, още повече след като изтипосах жизнерадостно-оптимистичното послание към Лорена... Така че, момичета, имам нужда от няколко освежаващи сеанса на тиганотерапия.
Както се вижда от лентичката, наближих 90 (кг, не години). Ииииииииииии май превъртам. Вчера кантарът определено беше слязъл до 89, няколко дена преди това играеше нагоре-надолу от 90 до 91, така че нищо ново уж. Да, ама не! Може би защото отдавна чакам промяна; може би кръглите числа натоварваме с някакво мистериозно магическо значение (щото, по принцип разликата между 89 и 90 е същата като между 91 и 92, нали? ); умора ли е, обида ли, бяс - не към режима, на мен си ме е яд - разглеждах снимки и албуми в бг-мама и сравнявах, ами увисна ми носът: хората свалят 10 кг и са направо нови хора (имам предвид хора с много кг, не от 60 на 50), а аз съм си все същата - кръгла отвсякъде, дупето виси, бутчетата са се консервирали. ОК, конструкция, но ми е криво.
Не съм и помисляла да се отказвам, позитивно съм си настроена спрямо режима (ок де, позитивно разстроена в момента), но ме яде отвътре. Та така. Казах си, сега хващайте тиганите. Има и такива моменти.
П.С. Радвам се, че ви има.
П.П.С. Излизам да разходя педометъра.
|