|
Как издьржа толкова дьлго....
След като сме сестри-близначки по килограми поне, поизгубили се една друга във времето и пространството, мисля, че ще ме разбереш много лесно. И хич няма да ти е трудно да издържиш и постигнеш и по-добър резултат даже.
Извинявайте, ако излезе прекалено дълго. През февруари 2007 съвсем случайно ми хрумна, че натрупаните кг (126, а може и нагоре да са били) може да се дължат на ендокринен проблем. Джипито от години повтаряше - стрес, застовал начин на живот, движи се, внимавай какво ядеш. А бе аз цял живот съм внимавала (не без забежки), но да качиш 60-70 кг за 6-7 години от невнимание. Както и да е, пуснах си изследвания и си получих диагноза - хипофункция на щитовидната жлеза, и то в тежка форма. Предписаха ми Л-Тироксин в слонска доза. Резултатът? До август 2007 бях с разстроени тотално нерви, даже спрях да шофирам!, а килограмите бяха с цели 3 по-малко - даже и за това не съм сигурна, дрехите си стояха прилепнали, както и преди, а кантарът играеше около 126. Първата снимка в албума е оттогажа - чуден ден през август, с хлапето обикаляхме из града и по магазините и на връшане, когато вече едва се влачех, ме щракна. Като прехвърлях снимката в компа, се стреснах. Не от килограмите (с тях си бях сяикнала), от излъчването, от това, че изведнъж си дадох сметка как изглеждам в очите на малкия, на приятелите - състарена, болнава, а моето си аз изобщо не се виждаше даже. Та в този микс на самосъжаление, самобичуване и бесен гняв, си казах, че трябва да се търси начин, защото не може да няма изход. Като за начало, смених ендокринолога, постепенно спрях тироксина (той беше против, но аз настоях на своя глава, като компромисът беше да си правя редовно изследвания). Въпреки че дотогава бях изпробвала какви ли не диети, започнах с броенето на калории и повече или по-малко разделно хранене (на принципа, ако не помогне, поне няма да навреди, а и преди да науча за този режим, предимно така се хранех - просто не обичам да смесвам храните), ежедневни разходки - хех, ако знаете колко се радвах като извървях 2 км без прекъсване за първи път (сега и по 20 км правя по време на "разходките" без да ми мигне окото!). През цялото това време не спирах да се ровя в нета. На 5 ноември попаднах на темата за Дюкан в бг-мама, на 6 ноември се снимах (втората снимка в албума) и почнах.
Между другото, анализите ми са нормални от януари 2008 насам. Чувствам се чудесно, през цялото време на режима е било така. Не ми е трудно, защото алтернативата я имам на снимка. (оная, първата, на 126 кг). Чак страхотно постижение, не знам - но аз съм доволна! Темпото може да е бавно - средно по 3 кг, даже малко под 3, на месец, но нямам нито стрии, нито увисвания, нито бръчки, а съм на 44. Не е като да няма нарушения и пропуски, но това е за отделна тема, но не се самобичувам, приемам го, като част от цената. Можеше и повече да постигна, сигурно, но не насилвам нещата. Та така. Всеки го може, ако има достатъчно добър мотивиращ фактор.
Успех и на теб, и ако искаш, пиши и на лични, ако те стегне шапката. Много е важна подкрепата.
|
Re: Отслабвам с Дюкан 23 [re: Лopeнa]
Re: Отслабвам с Дюкан 23