Браво, правилно си избягала! Просто си хапни нещо "от нашите неща", за да не се разраства изкушението-като си нахранена, няма да те изкушава чак толкова. Пици има постоянно. Можеш да я изядеш. Ама какво от това? Това е 15-минутно удоволствие. Дори не е много сигурно, че е чак толкова вкусна, че да си струва. Ама представяш ли си как ще се чувстваш след това? Ами утре? Колко ще ти е криво. Преди малко си разбърках извара, малко кисело мляко 0,1 да я разреди и сипах малко степ за аромат и подслаждане. После разбих с миксера и стана едно превъзходно кремче. Тъкмо да си го хапна и децата-мрън-мрън, да го опитат и ми го изядоха, толкова вкусно било. И те искали да са на диета. Та се наложи да направя пак. Та нашите хранички са си толкова хубави, после си лягаш с чиста съвест, а не с отвращение към себе си, ако си се натъпкала с нещо непозволено. Днес на масата имаше връзка банани, които много хубаво миришеха, ама друг път не съм усещала така да миришат. Ама сега, явно от месния режим съм придобила и обоняние на хищник. Та просто хванах и ги скрих в шкафа, а после забравих за тях. Сега се сетих, като ти пишех. В момента, в който усетиш изкушение, си намери работа или хапни нещо позволено и то после минава, а ти отново си в хармония със себе си. Нали не се сърдиш, че така ти говоря, аз поне много имам нужда някой да ме окуражава. Пък ако искаш да знаеш, пицата си е направо гадно ядене
|