Просто исках да кажа, че начина по който се чувстваш и се възприемаш не зависи от килограмите. Усещането за това което си и че си уникален и велик и неповторим има много по-сложни и дълбоки предпоставки.
Може и да е така. А може би килограмите са в резултат на несправяне с други проблеми. Защо преяждаме, защо се утешаваме с храната, защо не можем да чуваме организма кога му е достатъчно и да спрем, защо, защо, защо..... И става омагьосан кръг - имаме комплекси - "лекуваме" ги с храна и резултатът е нови комплекси.
Много съм чела за хранителните проблеми, има мнения, че комплексите са причината за хранителни и не само хранителни разстройства. Има много например срамежливи, неуверени в себе си хора, които запълват празнотата с храна или по-лошо спират да я приемат, или се обръщат към алкохола, или към наркотици.
Незнам, но проблемът с килограмите съществува и става все по мащабен. Докато търся "нещото", се старая да не се отпускам, защото са получава омагьосан кръг колкото повече килограми, толкова по зле емоционално и физически се чувствам и повече се храня и така....
А ми се живее дълго и искам да умра здрава, както казваше баба ми :). Не съм убедена, че при моя ръст ако тежа 100 и нагоре и то дълго време ще бъда много здрава след двайсет години, всички знаем какво могат да причинят тези 40 излишни килограми на ставите, на сърцето, диабет, кръвно, артериални отлагания, инсулт... Може би точно моят стремеж към независимост ми пречи да си представя, че един ден ще трябва да завися от близките си и да се чувствам в тежест и то само защото съм допуснала да тежа толкова много. Затова не мога да дам съвет не се притеснявайте от килограмите и ще бъдете щастливи. Няма да говоря и за емоционални аспект отново.
Освен това аз, която до 40 не съм спортувала нищо, мразех спорта, беше ме срам да тръгна да си друсам сланините, беше ме срам да вляза в залата. И съм била голяма глупачка :), установих, че хората в залите не влизат да се подиграват на околните и да си показват спортните тела. Напротив срещнах много мили момчета и момичета, жени и мъже. Винаги мога да разчитам на приятелски съвет и помощ и то от личен опит. Установих, че спорта поражда у мен подобни усещания, както една гала вечеря, освен това ми е е забавно, комуникирам с много хора, различни от мен, но и затова може би интересни. Не говоря за някакви спортни постижения и тренировки до припадък.