Дано да не е маската както беше при мен - парадирах че съм весела и не ми пука - какво като гонех 100, вечно развивах теориите за мъжете и кокалите, бях и съм много общителна, но не бях щастлива. Беше ми тъжно вътре в мен, бях дебела и избягвах да се гледам във витрините, когато пробвах нова дреха ми идеше да се разплача пред голямото огледало в пробната, защото не се харесвах! Но пред другите се перчех с новата дрешка и манекенска походка, а ми беше тъжно. Беше ми срамно, че след като съм се нахранила, не мога да се стърпя и да отида отново до хладилника, че тортата останала след рожден де е по-силна от мен и въпреки че съм изяла едно парче, ТРЯБВА да изям и останалото.
Сигурно бъркам моите чувства с тези на другите и моля да ме извините, сигурно затова не мога да си представя да съм пак около 100 те килограма и да се харесвам и да съм щастлива и с желание да отида да си купя дрешка.
Изглежда пречупвам всичко през МОИТЕ чувства и нагласи, затова моля още веднъж да ме извините.
|