По повод на: А по въпроса ти дали е правилно да се създават комплекси у тези, които са намерили щастие в пастичките - мисля, че няма нужда да им се създават такива комплекси, те си ги имат.
Мисля, че имаме различно разбиране относно съдържанието на понятието "комплекс". Едно е да застанеш пред огледалото и да си кажеш: "Бре, колко съм напълняла! Не се харесвам така, я да взема някакви мерки!", а съвсем друго е мисълта ти да е : "О, ужас!!!!!!!!!! На какво съм заприличала! Свършено е с мен! Сега и на работа няма да ме вземат, и мъжете няма да ме погледнат, и изобщо - как ще се покажа пред хората!" Втората мисъл те потиска денонощно, кара те да търсиш отрицателни реакции у околните ДОРИ КОГАТО ГИ НЯМА, започваш да си въобразяваш, че не са те взели на работа ТОЧНО защото си дебела, а не, например, защото образованието ти не подхожда или защото са взели племенничката на управителя... Вманиачаваш се на тема "отслабване", всеки неуспех ти се струва катастрофален, денонощно мислиш само за това и животът ти се превръща в ад. Защото СИ ПРОЧЕЛ НЯКЪДЕ ИЛИ СИ ЧУЛ ОТ НЯКОЯ СЛАБИЧКА ПРИЯТЕЛКА, ЧЕ НЕЩАТА СЕ СЛУЧВАТ ТОЧНО ТАКА И ЧЕ Е ОСОБЕНО ВАЖНО ДА НЯМАШ ТЕЗИ 15 КГ ОТГОРЕ.
Моят апел е ако може все по-малко да се чуват и четат такива мнения.
Дори ако са започнали със: "Съжалявам, но у нас нещата са така". Бих предпочела изречението да започва с: "У нас нещата са така, но това е неправилно и трябва да се опитаме с общи усилия да го прекратим".
Защото, нали никого не устройва изречение от рода на :"Съжалявам, но у нас корупцията е на високо ниво и заради това всички трябва да се корумпираме, това са обичаите и разбиранията тук". Не е особено убедително сравнението, но има прилика.
|