Няма нужда да заемаш отбранителна позиция, не съм мислила да те "разобличавам", просто ти посочих противоречията в писанията ти.

Ти може да не приемаш твърденията ми, че генетичното предразположение към напълняване се проявява най-късно в пубертета, но това не е мое твърдение, а на медицината, която все пак е сериозна наука. Разбира се, има и много други причини, които могат да отключат напълняване в по-късна възраст, но генетиката тук няма пръст.
"да ядеш колкото другите около теб и да напълняваш много повече от тях - това е забавен метаболизъм, за който винаги има някаква медицинска причина, която в много случаи може да бъде открита и отстранена.
А това "Знам само, че щях да съм много по-спокойна, ако вкусът му беше друг. Т.е. - ако се бях омъжила за някой, който предпочита пълничките мацки, или му е все едно. Поне щяхме да си похапваме заедно! Не вярвам да ме остави на тази възраст заради напълняването ми. Но ако бяхме 20 години по-млади??. вече хич не звучи оптимистично. И може би има отношение към проблема, помисли.

"Склонността към похапване" е също медицинска диагноза и си има име - хиперфагия. Отдавна е внесена в списъка на болестите в раздела с хранителните разстройства редом с анорексията и булимията.
Диагностични критерии за затлъстяване при хиперфагия:
(Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders)
- увеличаване с поне 20% на изходното тегло;
- повтарящи се епизоди на прекаляване с храненето (бърза консумация на голямо количество храна за определен период от време);
- безразлично поведение към храненето по време на период на прекаляване с храната;
- повтарящи се опити за сваляне на килограмите чрез строги диети;
- съзнаване на факта, че начинът на хранене не е нормален;
- депресивно настроение и самообвинение (чувство на вина), вследствие на периодите на прехранване;
- привидно добро настроение, придружено в дълбочина с чувство на вина и неадекватност.

Хиперфагията като всяка болест подлежи на лечение.


И още нещо - "истински важните неща, за които човек трябва да упражнява волята си" са различни за различните хора. Както са различни и понятията "безсмислени лишения" и "удоволствия". За някого удоволствие е храната, за друг - да изглежда както иска. Въпрос на вкус. Критериите за високо качество на живот също са различни. Условието е човек да е удовлетворен от себе си - ако възможността да се храни неограничено за някого е достатъчна, за да му донесе това удовлетворение, нищо лошо, човекът е щастлив.
Израза "в името на нечий мутрашки манталитет" е несериозен. Не твърдиш, че цял свят с изключение на няколко африкански племена е с мутрашки манталитет, нали?


Виж, ние с теб можем да спорим безкрай. Ти си решила за себе си нещо и то те устройва. Но тук са основно жени, които са си поставили някаква цел. Може да е правилна или не според теб, но това е техният избор. Сама знаеш, че това, което правят, не е лесно. И за да успеят, необходимо и задължително условие е да вярват в успеха. Последното, което им трябва, е бъдат убеждавани, че усилията им са обречени на неуспех.
Пишеш много емоционално и искрено и прекрасно е, че си решила да помогнеш на неуспелите "да не се чувстват второ качество", но помагай на неуспелите, а не на тези, които се опитват да успеят, защото за тях това не е помощ, а им пречи.

И не е вярно, че успелите да се справят с килограмите са малко. Тези, които не са успели /изключвам медицинските случаи, които са много малко/, са тези, които изначално не са вярвали в успеха или не са били наясно с мотивацията си.



п.п. Не съм от контингента на клуба. Просто по стечение на обстоятелствата съм виждала прекалено много жени, на които излишните килограми са съсипали живота. На някоя донесли болести, на друга попречили да получи мечтана работа, трета изоставена от любим човек, четвърта просто несправила се с подигравателните погледи на околните... Общото между тях е едно - всичките са със смазана психика и нулево самоуважение. А това се лекува много по-трудно от наднорменото тегло, каквито и да са причините за него.