Не съм имала намерение да споря. Просто преложих на момичето и още една гледна точка-на човек, живял два пъти повече от нея (може би и от всички други тук) и имал наблюдения върху много подобни случаи. Бих искала тя да си припомни за това мое мнение след десетина години, когато вече не е сама. Когато е натрупала килограми от ражданията. Когато има да храни семейство с много по-съблазнителни неща от 5 белтъка. Когато трябва да меси баници и сладкиши за децата си и да посреща гости с всякакви вкусни и недиетични блюда. Когато трябва да е ЗДРАВА и весела, а не кисела от вечните ограничения и от безкрайния тормоз на йо-йо ефекта. И да трябва да обръща внимание и на други неща от живота, а не само на стрелката на кантара и количеството на калориите. В противен случай ще се превърне в нервна, ограничена личност.

Дори не говоря за вредата от философията, че килограмите определят качеството на живот, която ще се опита да възпита механично у децата си.

И знаеш ли - ще бъде много лошо, ако е имала известни успехи в отслабването СЕГА, и се е омъжила за човек, който предпочита слаби жени. Рано или късно килограмите ще се върнат. Генът не прощава. И тогава? Не е ли по-добре мъжът ти да те обича такава, каквато си, без за това да има нужда да гледа вечните ти лишения и да знае, че стискаш зъби, за да се правиш на такава, каквато не си?

Принудена бях да повторя мотивите си. Съжалявам, ако досадих с това. Но те са почерпени от живота на нормалната жена със склонност към напълняване и добър апетит, и далеч не само от собствения ми опит.

Драга ми Обърквация, ако след 10 години ти се случи това, което предвещавам - НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ. Спомни си тогава за моето участие в този клуб, където явно не ми е мястото. Все пак, тук получаваш подкрепа от десетина жени, на които явно диетите са им нещо като хоби или начин на живот. Е, те не са мнозинство, да знаеш.

И това също не е повод за отчаяние.

А иначе - желая ти успех. Може пък да станеш една от тях!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите