Корсичка,благодаря ти-и аз мисля същото,но все пак,все пак...То е и до характер,ценностна система,манталитет и пр.Вярвате ли ми момичета,радвам се на чуждото щастие като на свое,не пестя комплименти за да зарадвам другите,винаги тактично забелязвам или незабелязвам промените у другите били те положителни или не.Но ето,че няма празно в природата-тази вечер излязохме с дъщеря ми по женски-и то милото ме успокои като каза,че някои хора не могат да надскочат себе си и ако биха се видели с нашите очи биха умрели...не е ли мъдро детето ми повече от мен??!
Та милички и аз преди време исках да виждам завист в очите на недоброжелателните,а сега...Стига съм философствала,само ви признавам,че ще стана 70 килца скоро,та да се пукат душманите,а аз още повече да си се харесвам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите