Няма такова нещо.
Решиш ли да гладуваш, просто не слагай нищо в устата, освен вода, най-добре минерална - горнобанска или хисарска.
Всяка хапка, с или без калории, отпушва механизма за хранене и започва зверски и много коварен глад.
А организмът е страшно изобретателен в начините да ти замъгли психиката и да ти подтисне и без това не особено голямата воля.
На принципа: "Хм, я дай сега да си похапна, че то една душичка си имам, ако не и давам каквото ми поиска, ще вземе да ме напусне...Пък и утре е ден, ще си го отгладувам това прегрешение, какво пък...".
И се набухваш най-казашки, почти до спиране на дъха.
Естествено, след това започват душевни терзания от типа "Мале, мале, ама пък какво лакомо говедо съм... Защо сега се натъпках така? Ох, нищо не става от мене, ще си мра тлъст/тлъста. Свиня съм безподобна...".
И, в най-добрия случай тази гузна съвест те води за ръчичката в тоалетната, за да "върнеш" обратно прегрешението.
Ако можеш, щото и за това се иска чалъм...
Така, че - нито хапка каквато и да било храна. Неподсладени чайове - колкото ти се иска. Вода - на корем.
Единственото, което можеш да разнообразиш - 1-2 капки лимонов сок в чаша чай или вода.
И не се притеснявай, както и да пищи от ужас "свещеният" ти организъм, нищо няма да му стане от тридневен пълен глад.
С гаранция, каквито и "тежки" заболявания да имаш.
Аз съм с диабет и съм гладувал по три дни.
Разбира се, пиеш си всичките лекарства добросъвестно.
Всичко това не важи единствено, ако си на инсулин.
Последно - от глад няма да умреш, от тридневен, с гаранция, но от затлъстяване - със абсолютна сигурност, рано или късно.
А "късното" е особено гадно...
Ако сериозно искаш да влезеш във физиологични норми и си мотивиран/а страшно много (не те интересува само козметичната страна на въпроса), поинтересувай се от начинът на хранене на д-р Бари Сиърс. Единствено там е истината, с гаранция. Имам преки наблюдения и личен опит.
"Вселената е пълна с изненади, а разумът е най-голямата от тях..."
|