Какви вампири и защо изпадаме в крайности.

Добре, ин..немога да го повторя, е решила леко да се вманиачи и какво, нима и други не изпадаха в крайности и после не им минаваше?Ще й премине и на нея, друг въпрос е че ми прилича като на човек, който е застанал на ръба на пропастта и поклащайки се с безумен поглед припява "омном д-р Емилова", но това е друга тема и аз го казвам с усмивка.
Разбирам да не съм била 115 кг., а съм била, разбирам сега да на съм 60 кг., съм и какво нима си позволих да налагам някому мнението си, напротив просто искам да покажа на всички, че преминах през много дупки и изпълзях, красива и здрава, което е по-важното от красотата.И споделям опита си, нищо повече.
Това се очаква от всички ни тук и призововам към добър тон.
Какво означава това, разбира се за всеки различно, но аз харесвам повечето хора, които пишат тук и когато ми бе най-трудно и баях най-тежка, вие бяхте с мен и сега, когато съм по-лека с половин човек пак съм с вас, защото липсата на килограми не променя отношението ми към този клуб и хората в него.

Искам да сме усмихнати, доброномерени и да не се изнервяме и без друго живеем толкова стресово, че когато си дойдем тук...трябва да се чувстваме по пантофи, нали така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите