|
Здравейте момичета! Христос воскресе!
Нека да ви разкажа и аз моята история. Винаги съм била пълничка - от дете. Понесла съм какви ли не обиди и подигравки. Омъжих се за първия мъж, който прояви интерес към мен, защото смятах, че съм грозна и дебела и никой друг няма да ме поиска. Започнах да повръщам на 24 г., когато свекърва ми ми каза, че за нищо не ставам и само съм съсипала живота на сина й и продължих с малки изключения до 2005 г., когато ми откриха един куп болести, вкл. "метаболитен синдром". Свекърва ми я няма вече на този свят от 18 години, но това, което ми причини остана дълго след нея! Стигала съм и до мисли за самоубийство и до психиатър, и до болнично лечение, и до самосъжаление и до самообвинение и до каквото още се сетите. Минах през всички кръгове на ада. Но не спрях, продължих до преди 3 години. Тогава спрях, защото се уплаших. Уплаших се от това, че не мога да се храня нормално, започнах да повръщам след всяко хранене. Тогава отидох на лекар и се установи, че съм много болна. Започнах да пия по една шепа хапчета за какво ли не! Беше ми много трудно, защото започнах да пълнея и от въздуха. Гълтах лекарствата, които ми предписваха и дебелеех. През това време повърнах няколко пъти, но се спрях. Станах 116 кг. и не можех да се понасям, но не знаех какво да направя, за да си помогна, а не исках повече да повръщам. През този период загубих и повечето си приятели, защото се затворих в себе си, а там имаше място само за мен! И така, докато през ноември 2007 г. не си купих една книга, за която в началото сметнах, че е поредната глупост, за която съм дала пари и я метнах в библиотеката без да вникна особено в това, което прочетох. Няколко месеца тази книжка си стоя в библиотеката и не намерих време да я прочета внимателно. Докато моята ендокриноложка не ми спомена за някаква протеинова диета, която мога да спазвам вече /през всичкото време от м. юни 2005 г. до преди 4 месеца ми бяха забранени всякакъв вид диети/. Тогава се сетих, че имам книга, в която пише за режим на хранене с протеини, който води до трайно намаляване на теглото. Зачетох се в книгата и установих, че съм имала решение на проблема с теглото си, но не съм му обърнала достатъчно внимание. От 2 месеца съм на този режим и съм свалила 14.2 кг. и вече съм ЗДРАВА. Това обявиха всичките ми лекари, при които ходих преди две седмици. Вече не пия лекарства и се чувствам като нова!
Започнах да усещам радостта от живота, по-жизнена съм, започнах да правя неща, от които се бях отказала в предишните 25 години. Посрещам всеки нов ден с усмивка и се радвам на неща, които до скоро ме дразнеха или не им обръщах внимание! В момента съм на 47 г. и съм ЗДРАВА, защото се взех в ръце и спрях да повръщам. Промених и отношението си към храната. Вече се наслаждавам на всяка хапка и ям докато се заситя, а не за да повърна. Не ме страх да се храня и го правя когато съм гладна и с удоволствие!
Книгата, за която писах по-горе е "Как да остслабнем завинаги" на д-р Пиер Дюкан. Има я в по-големите книжарници и на пл. "Славейков".
Написах Ви моята история, за да Ви кажа, че всеки може да се вземе в ръце, стига да намери мотив да започне да живее отново. За мен този мотив беше здравето ми. Уплаших се - не ми се умираше на 45 г., живее ми се поне още толкова!
Намерете своя мотив за живот! Опитайте и не се предавайте! Живота е толкова кратък, няма смисъл допълнително да го съкращаваме!!!!!
|
Re: и аз от 20 годишна [re: tia]
