Изчетох те много внимателно.На моменти виждах и себе си, но в повечето моменти виждам една прекрасна жена, която има чудесно сърце и колкото и да е изтъркано изказването, че хората съдят по нас по визията, не спирах да си мисля, че проблемът хората да ни възприемат по определен начин не е от килограмите.
Тъжно ми стана, защото и при теб хранителното разстройство с е отключило, когато в личния ти живот е настанал дискомфорт.
Аз също възроптавам, когато някой пусне пост, че има да свали два- три килограма, но може пък точно тези няколко килограма да му носят успокоението за неуспехите в живота.Истината е че дори и да свалиш килограмите, личният ти живот остава непроменен.Повлияваш предимон на здравето си, което не е за пренебрегване и е най-добрият резултат от всяка диета.
Много се радвам, че си овладяла тези пристъпи и веднъж преминала по този път, знаеш че не бива да се сръщаш отново там...и въпреки това, знай, че когатот и стане адски тежко и ти се иска да захвърлиш всичко...точно в този миг можеш не да отстъпиш, а да направиш просто крачка встрани от целите си и да изчекаш, а след това да продължиш с нови сили.
Наистина, в ужасните мигове ог живота ни само близките хора, онези които обичаме имат смисъл...не веднъж съм го казвала, не ти е нужен мотив за да отслабнеш- всяка жена иска да бъде здрава, да бъде харесвана и желана като компания.Трябва ти мотив за да не пълнееш:)
Много ти стискам палци и благодаря за това,че сподели с нас неща, за които в реалното общество се правим, че не същестуват и за тях четем само в книги и гледаме филми.
Има още път напред, а когато тежи, нали помниш- крачка встрани, не назад и пак напред

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите