Благодаря ти, 28:)Аз също понякога си мисля за това, което ти казваш, че ще дойде миг, когато няма да зная какво да правя със свобдонот си време.Време, което сега е изпълнено с грижи за самата мен и тялото, спрямо което приложих толкова грешки преди няколко години и които сега с драконови усилия поправям."Какво ще правя след като постигна целта си?" И аз мисля за това, признавам...да, мисля!
Последната една година така съм се впила в това занимание, да си върна килограмите от преди, че вече не помня какво е да не мислиш за хранителен режим, да не полагаш в устата си нещо, без вина.Не помня напоследък да съм пропуснала ден за спорт, да не съм се мазала сутрин и вечер с мехлеми и отвари и после да танцувам покрай огъня като същинска вещица в клетви и омаи за вечна красота.Толкова бях заета с това да си върна красотата, че изобщо не се сещах, че ще дойде миг, в който постигнатите желания ще са налице и после какво?Ами, нищо.Ще уловим друга вълна, аз примерно смятам да опресня сериозно някои езици, които съм занимарила мързеливо.Да се запиша в курс за бродерия и готварство, хаха..шегувам се, това да не е американски филм:))Не, просто сега ще обърлна внимание и на живота около мен, на хората които вероятно съм порпуснала в желанието си да постигна старата си мен.Със сигурност сме понаранили неколцина души, но и със сигурност сме зарадвали куп други с новата си визия, защото по себе си съдя, че когато съм дебела и отношението ми към света става такова- дебелокожо, силон съм ранима и не вдигам очи, за да не ме нарянат, но същевремено се покрива с дебел слой кожа, който ме изолира по един абсолютно "тапирски" начин.А когато съм като сега, емоциите ми са отворени заедно с всичките ми чакри и дишам вкусове, цветове, аромати и ..хора, да- хора.Така съм по-полезна за хората, които ме обичат.
За децата, повярвай ми, че няма по-щастливи от собствените ни деца, когато виждат една усмихната и вталена майка.Ох, сетих се за един виц."Мъж решава да прибере жена си от дебелариум и преди да тръгне пита детето си-Искаш ли сега с теб да отидем в санаториума и да вземем от там една напълно нова, слаба и красива майка?А синът отвръща,-да,искам много, но какво ще правим със старата?!"Толкова за бащите, майки и децата:)
За ПМС, ох:)С падането на килограмите падат и много оплаквания, които си вървтя дежурно с тях, това е ясно.Но за този синдром, няма как да ти дам много ясни надежди, защото при мен той се изразява в кошмарен мигренозен пристъп, който е нетърпим.Останалите неща, които всички жени изпитваме като напрегнатост, нервност и плачливост, те ми идват толкова лекивече, че не ги забелязвам.Разбира се, че д-р Емилова ще каже, че и затова има лечение, но аз не съм сигурна, това е част от психиката, просто в определени момент от месеца психиката ни среща благодатна почва да се поглези:)Но вероятно имаш по-тежки оплаквания и със сигурност можеш да се обърнеш към лекар, който ще ти предпише успокоителни или можеш да хлопнеш партньора си с тигана, помага:)Едно мога да кажа със сигурност, с отслабването много неща ще се променят, вероятно и ПМС, защото ей така се случва отвътре, че ти става и по-светло и по-хубаво и по-обнадеждено!

Не спирай, аз съм някъде там и пак ще те прочета, за да отпразнуваме заедно на чаша "фреш", между релаксиращия масаж и маникюра[usmihvam
se], 67-те ти нови килограма!