Здравей, според мен ти си направила най-важната крачка към справянето с поблемът ти- осъзнала си от къде тръгва. Както казваш, важна е борбата. Може да ти отнеме месеци, докато си приучиш хранителните навици. Аз от близо 8 месеца работя над моите и има още какво да се желае! Бори се до край, не се предавай! Кофти храната ще те изкушава, ще си я позволяваш, ще имаш въздоди и падения, но се учи от всяко едно от тях. Не гледай повечето момичета в клуба (нищо лично към тях), които се 'ограничават'. Въпроса не е в това дали да ограничим дадена храна, а да знаем, че сме направили съзнателен избор в това да не я консумираме. Така в мозъкът ти винаги ще има едно местенце, което си казва 'ето тя не ми забрани да ям чипс, няма да я томозя излишно и няма подсъзнателно да я подтиквам към него, освен ако тя не го желае'. Когато се ограничаваш, мозъкът ти търпи, търпи и в един момент избухва и се нахвърляш върху всичко, което си избягвала до момента.
Бъди търпелива. Аз също имам убийствени хранителни навици от дете, щастлива съм, че имам достъп до литература, за да чета и да се образовам как да се справя с тях. Поздрави.

Fortune favours the brave