Точно заради това пиша тук - четох различни автори и разбрах, че имам възпитаван от най-ранно детство извратен вкус (това е по-отношение на качеството, по отношение на количеството никой не ме е възпитавал да се тъпча така, даже напротив - предизвиквала съм учудване в близките си). Извратен вкус означава, че са ми вкусни и ме привличат неща, които не са в услуга на организма ми. Разбира се, няма виновни за това, просто невежеството води до подобни печални резултати. Лошото е, че сега, когато знам нещо, имам идея какво е полезно, и най-малкото докато пия поредното мляко с какао (от машина), ям торта, чипс или соленки и съзнавам, че това е много вреден хранителен продукт, аз продължавам да искам да го ям. Относно въпросите на Аз знам - аз съм рекламист... Знам какви измислици се пишат и на почти на никой не му пука за здравето на потребителите... Това се отнася и за продукти, които се рекламират като полезни. Ям неща, които знам, че е престъпление човек да внася в организма си...
Обичам и полезните храни - пресни и сушени плодове, пресни и задушени зеленчуци, зърнени, понякога си правя хляб без мая, покълнала пшеница, различни видове варива приготвени просто, с растителна мазнина и минимално количество сол добавени накрая, правя си пресни салати със студено пресовани раст. масла, печена риба, пия фрешове от ябълки, моркови, червено цвекло и понякога прясно зеле, не пропускам да си хапна от сезонен плод или зеленчук (в големи количества) и т.н. Въобще, обичам ги тези храни и то много! Но и всички останали и то от вредни по-вредни. Като се натъпча с буклуци, след като съм яла сутринта плодове, след това салата и зеленчукова супа, каква полза? Всеки ден започвам с плодове или фреш, продължавам със зеленчукова супа или салата и после срив! Следват сандвичи, соленки, чипсчета и всичко вредно, опаковано и буклучкаво, което се сетите. Когато видя някой буклук, а това е по няколко пъти на ден, всеки път водя битка със себе си, за да не го изям. Все още победите ми са малко. Добре е да работя повече с волята си, но понякога се отчайвам и имам чувството, че съм най-безволевия човек на Земята. Затова писах тук, да почерпя от опита на други, които са водили такава борба, и може би да намеря съмишленици. Както чета обаче от темите, повечето хора умеят да се ограничават.
Опитвам се да играя със себе си и да си измислям допълнителни мотивировки, най-важната, разбира се, е здравето. Понякога си мисля, че да се тъпчеш така е липса на Любов към себе си. Интересното е, че това какво ядеш влияе на настроението ти, на нагласата за живот! Затова искам да се храня с нормален апетит, с полезна, жива храна и да искам да ям само такава, да не се облизвам като видя как някой хрупка чипс, пуканки или банички. Все още е достатъчно само да си помисля или напиша тези думи и едвам се сдържам да не се втурна до близкия магазин, за да си ги набавя! Това е! Борбата продължава. Не може да няма начин да се превъзпитам!