Благодаря на всички! Много сте прави, като ми казвате, че трябва да се наблегне на качеството на храната. В моя случай и количеството трябва да се контролира. Съгласна съм, че апетитът е психическа нагласа, но промяната и ми е много трудна. Обнадеждава ме инфо-то на Соната за шестте месеца. Ако успея да се държа в по-разумни граници, би трябвало след шест месеца да не се мъча както сега, а съвсем естествено да се придържам към един по-здравословен хранителен режим. Точно това искам да ми се случи. Започвам с опитите за намаляне на сладките неща - те са ми по-лесни с изключение на торта или някакъв мус. Пуканките и баничките обаче как ще отвикна - не знам. Като начало ще пробвам и това с по-бавното ядене - може то да помогне. Аз гълтам като боа! Днес засега съм на един грейпфрут, една зеленчукова супа, зелена салата с яйце, едни задушени картофи с копър и чесън, един сандвич фалафел (знам, че не трябваше, но много го обичам), пакет пуканки за микровълнова (много ще ми е трудно да ги откажа), една сусамка и едно мляко с какао(и това е трудна работа - машината ми е под носа). Събота и неделя имах срив в плановете си за ограничаване, но от днес започвам малко по-малко. Ще гледам до края на деня да не натъпча нещо много вредно и така.
Какво правите, когато някой дъвче срещу вас нещо което обичате много?
Иначе, съм на 29 години. Цял живот съм се тъпчела така. Имах един период в който бях дебела - 163 см, 59-60 кг., сега съм нормална - 163 см, 52-53 кг. Не съм пазила диета, за да отслабна. Стана постепенно при все същото тъпчене. Сега ме интересува главно здравословният аспект. Разбира се и 2-3 килограма надолу. Искам да ме привличат и да са ми вкусни полезни неща за ядене, а не вредни както е сега. В момента съм гладна като вълк Ще се боря