Не се засилвай или навивай, че непременно трябва да гладуваш дълго- особено първия път. Захранването наистина е много по-трудно. Запази сили за тогава. В началото опитай с по-кратък период на гладуване - може 5 дни. Аз правих по толкова, защото при захранването волята се поставя на истинско изпитание. Така е, защото ти се струва, че си приключил с трудното и се настройваш за смекчаване на режима, обаче в този период храната ти се струва божествено вкусна, от гладуването ти се изострят всички сетива, обонянието, вкусът. Всяко едно зеленчуче ти се струва невиждано вкусна храна. А трябва страхотно да се ограничаваш и наистина да щадиш организма, като приемаш съвсем по малко. Гладуването е по-лесно - знаеш, че не ядеш и толкова. Дори класическото захранване е без никаква сол до 10-тия ден - едно, защото организмът не може да поеме безпрепятствено сол, без да се натовари след толкова гладуване (и за лечебен ефект също) и второ, защото без сол не е толкова вкусно. Аз съм се пробвала и няма нищо по-ужасно да дъвчеш варени картофи без трошица сол. Или зеленчуци.
Затова - съвет от мен - запази сили на захранването. То е, както казват и другите, поне толкова дни, колкото е гладуването, но е адски по-трудно!