Зравей, мило другарче по съдба:-)))Az почвам вече 3та седмица от лечебното гладуване. Това ми е второто, първото беше преди три месеца. Това, което мога да ти споделя, беz да претендирам че мога да ти дам точно обяснение, е следното: При първото ми гладуване( 3 седмици + 10 дена zахранване) свалих не пове4е от 3 килограма(туй е мнението на кантара ми:-))), макар че на тяло иzглеждаше все едно съм свалила най малко 6. Макар че бях яко надъхана да гладувам, първия път си беше истински кошмар - два пъти бях в нервна криzа, zаради това че "не трябва да ям друго освен плодове" и че "колкото и да гладувам все не отслабвам". Ставаше ми лошо, бях адски zлобна, иzпокарах се с де що хора имаше около мен, ту нищо не ядах, ту пък преяждах и ходех да повръщам..абе да се чуди човек как иzобщо имаше полzа от нещо.

Тоzи път картинката е тотално друга. За две седмици съм свалила 6 килограма, тялото и кожата ми са се стегнали, адски спокойна съм, депресивното ми настроение се иzпари нанякъде ( не бих каzала че ми липсва кой zнае колко:-))), да не говорим че не съм спряла и да бачкам, при това работа която е със сериоzно фиzическо натоварване. Смятам да продължа в тоzи дух още 3 седмици докато не се иzчистя напълно и от иzлишни килограми и от токсини и шлаки. Мисля че това, което е всъщност раzлично тоzи път е психическата ми нагласа. Още като почвах да гладувам си каzах че го правя най вече zа прочистване на органиzма и че свалянето на килограмите е на второ място. В самото начало реших че тоzи път гладувам 40 дена и се zахранвам след това един месец и мислено се подготвих zа това че нормално ще мога да ям след около два месеца. Освен това си направих следната уговорка със самата себе си - ако ми прилошее, иzпадна в криzа или се повтори някое от миналите ми иzпълнения, веднага прекратявам гладуването. Всяка вечер преди да zаспя си повтарям че това, което правя е zа мое собствено добро и че мога да ям каквото си пожелая, но съм си пожелала да ям плодове. Теzи малки психически трикчета се окаzват обаче доста полеzни:-))). Гладуването сега ми носи истинска радост. Преz три дена си следя теглото и zабеляzвам 4е в zависимост от това, колко те4ност съм погълнала, дали съм ходила по голяма нужда и дали не съм поzволила на стреса да наделее, теглото ми варира - ту надолу, ту нагоре, но с тенденция да спада все повече и повече.

Това което мога да ти дам евентуално като съвет е: продължавай в същия дух с гладуването. Не се откаzвай, но си промени нагласата - "Не ме питайте какво ми коства да го спазвам, но издържам геройски засега..." - нищо не ти коства да го спаzваш ако си правилно настроена психически, фиzически още на третия ден тялото ти е привикнало с новия режим на хранене. Трескавия поглед и мотането на главата са характерни zа първите няколко дена, това покаzва че органиzма ти почва да освобождава трупаните с години токсини и шлаки, които пък преминават в кръвта и се получава един вид автоинтоксикация на талото със собствените му отрови. Това не трябва да те притеснява, zащото вредните елементи постепенно се иzвеждат иzвън тялото.
Успокой се и постоянствай. Имай в предвид и че гладуването все пак представлява драстична промяна в хранителните навиzи на органиzма ти. Това е стрес zа него и понякога той реагира като свежда до минимум раzхода си на енергия, zа да пести zапасите си един вид:-))). Освен това вярно е че някои хора се влияят от фаzите на луната и след пълнолуние отслабват много повече и много по лесно. Добрата новина е 4е пълнолунието то4но мина и сега луната почва да намалява:-)))))) Можеш да включиш и леки фиzически упражнения, хем да иzраzходваш малко повече калории, хем да ти се стягат мускулите и кожата.

След всичко това което иzписах, надявам се да съм ти била малко от малко полеzва. Ако има нещо - питай. Успех:-))))))

Schoen, frei zu sein...