Ами проблема не беше в консистенцията на погълнатите от мен течности, а по-скоро се изразяваше във факта, че по-рано вечерта бях при баба™ (!), чието угощение е ненадминато по нашите ширини. След бабината хранителна терапия какъвто и алкохол да бях пил, щях да съм горе на черешата полужив. Кофти работа, възнамерявам да не се повтаря.
Аз за клубовете нямам много време и не...не ходя на работа, но не заради това нямам време и съм зает.
А не знам какво значение има на колко съм, но за протокола съм на 18, което е доста относително, тъй като хората над 25 ме категоризират като "недорасъл", с неизживяно детство и прочие, докато тези под 25 смятат, че съм доста зрял за възрастта си. Иди разбери. Не знам защо избрах точно 25 за възрастова граница, но просто така ми дойде.
Все пак се успокоявам като погледна хроата около мен и отчитам, че всичко си ми е наред, защото повярвай ми...ИМА МНОГО СТРАННИ ХОРА на тоя свят. Всеки ден се убеждавам все повече в правотата на предишното изречение. А пък сутринта на 26 вече беше въръхт на всичко, когато видях схлупена дървена къщурка, направена от дъски и полейтилен в центъра на София, до НДК, в края на една заснежена полянка насред Южния Парк. Къщата сама по себе си не беше фрапираща и приличаше на детска къщичка. Странното беше, че в нея имаше хора, които живееха вътре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите