Престъпление и наказание в Харлем
Лъчезар Димитров


Посвещава се на Елена. Независимо колко далеч от мен си, дори след 50 години, ти ще носиш частичка от сърцето ми. Не ме забравяй!

В късните следобедни часове слънцето над Харлем огря с ласкавите си лъчи четири фигури, тичащи по нажежения асфалт на баскетболно игрище. Човек би се учудил кои ли са двамата бели, имали смелостта да престъпят праговете на най-страховитото негърско гето в Ню Йорк.
Един от тях дриблираше с ловки движения на дланите, прокара топката под краката си, залъга пазача си, след което я хвърли нагоре и вляво от ринга. Негърът, който го вардеше, се ухили на този наглед нескопосен изстрел, но усмивката му замръзна, когато сякаш от нищото се появи другият бял, който хвана кълбото и го заби в коша. Черният, който трябваше да го пази, изсумтя недоволно при вида на поздравяващите се играчи, възхищаващи се на красивата комбинация.
Крис се засмя. Нямаше начин двамата негри да ги бият, не и докато двуметровият Рей вилнееше из игрището. Ред бе на последния да изнася топката. Оранжевото кълбо заскърца по нагорещения асфалт. Рей погледна в oчите пазача си, тръгна рязко напред и когато другият го последва, направи крачка назад, оказа се зад линията на тройката и стреля.
Крис проследи перфектната парабола и с наслада чу тракването на металната мрежа на ринга при нахлуването на топката в него.
- Девет на пет за нас - изрече с дълбокия си тембър Рей.
- На шест! - изсумтя опърничаво по-якият негър.
- О'кей, нека да е на шест - примирително сви рамене Рей, въпреки очевидната лъжа на чернилката. Така или иначе, стоте долара на тия двамата им бяха в кърпа вързани. Още две точки и с тези пари ще карат седмица нелош живот.
Погледът му попадна на едно красиво лице, надничащо през ръждивата ограда на игрището. Усети как гореща тръпка преминава през двеста и три-сантиметровото му тяло. С уверени крачки Рей се приближи до непознатата и дългата му сянка облекчи мъчителното жумене на дълбоките й кафяви очи на светлината на вече залязващото слънце. След секунда колебание я попита направо:
- Как се казваш?
- Илейн - изрече момичето с тихия си изразителен глас.
"Хубаво име" - мина през главате на Рей.
- Харесва ли ти играта, Илейн?
- О, много. Не гледам от началото, но видях забивката и тройката. Добре скачаш - и се усмихна чаровно.
Рей се смути. Малко оставаше да плъзне руменина по бузите му от неочаквания комплимент. "Хей, стегни се! Господи, какво ти става, момче, червиш се като ощипана по задника девственица!" - мина му през ума.
- Между другото, все още не си ми казал името си - наруши потока на мисли и чувства гласът на момичето.
- О, извинявай, права си. Казвам се Реймънд, но можеш да ми викаш Рей.
- О'кей, Рей. Остават ви две точки, нали така?
- Да, но, моля те, догледай ни докрай. Ще възразиш ли да ме изчакаш след това?
Звънлив смях погали ушите му.
- Среща ли ми предлагаш, Рей? - кокетно му намигна тя.
Но преди той да успее да се засрами порядъчно, един дрезгав глас зад гърба му извика:
- Хей, белия, още дълго ли ще си чуруликате с мацето?
Рей недоволен се извърна и тръгна към центъра на игрището.
- Рей! - дочу откъм оградата.
Обърна се към Илейн.
- Ще те изчакам, обещавам.
Усмивката се върна на лицето му. Без да се засяга от подигравателните реплики на съперниците си, той хвърли топката на Крис и му рече:
- Твой ред е да изнасяш. Още две точки.
Кълбото се завъртя под сръчните пръсти на съотборника му. Подаде по земя към Рей, след което се изскубна от пазача си и с всички сили се затича към коша. Рей дори не се обърна към Крис след подаването. Прекара дясната си длан зад гърба и изтласка топката към приятеля си. И преди негрите да осъзнаят откъде е минал пасът, чу се тракането на мрежата при подноса на Крис.
- Десет - шест! - категорично съобщи резултата Рей, когато изнесе.
Противниците му мълчаливо се спогледаха и отново завардиха опонентите си. Бърз пас към Крис, той се обърна към коша, залъга пазача си, че ще стреля и промуши топката под високо вдигнатите му за чадър ръце. Оранжевото кълбо попадна право в широките длани на Рей, който се бе изскубнал от другия негър и беше само на метър и половина от коша.
Той не губи време. Веднага отскочи, използвайки натрупаната от тичането инерция, и се извиси на метър от земята. Негрите проследиха забивката като на бавен кадър. Рей прекара топката под краката си, хвана я с лява ръка, след което ловко изви тялото си така, че се оказа с гръб към ринга, заключи кълбото отново между дланите си и го засили в коша.
Силно възторжено ръколяскане се разнесе откъм оградата. Негрите отправиха изпълнени с омраза погледи натам и видяха бялото момиче с грейнало лице, възхитено от невероятното шоу на Крис и Рей. Двамата стиснаха ръцете си в поздрав и се упътиха към пейките. Прибраха топката в сака на Крис, разделиха си лежащите наблизо 200 долара, по петдесет техни и по петдесет от всеки от падналите им противници, и се отправиха към изхода на игрището. Черните заговорнически си намигнаха и изчакаха белите да изчезнат.
Крис набързо се сбогува с приятеля си и го остави насаме с новата му позната. Бяха другари от твърде дълго време, за да има нужда от намеци. Рей се приближи до Илейн и й прошепна:
- Виж, наблизо има едно приятно барче. Искаш ли да си поговорим малко там?
Момичето кимна и тръгна заедно с него. Някакъв импулс я накара да се притисне до атлетичното му тяло. Рей бе малко изненадан от действието й, но и за миг не си помисли да възрази, и обгърна с ръка раменете й.
Две сенки тихо ги последваха...

***

Тази вечер барът беше почти празен и Рей, несмущаван от иначе натрапчивия шум тук, имаше възможност да опознае жената пред себе си по-добре. Макар че рядко говореха, често погледите им се срещаха, и тогава думите бяха безсилни. Рей чувстваше как все по-дълбоко потъва в безкрайната бездна на емоциите си. Усещаше с цялото си същество какво значи любов от пръв поглед. Въпреки че се запознаха само преди час, струваше му се, че сякаш я е чакал цяла вечност, и когато тя най-накрая е дошла, той е знаел всичко за нея, всичко. Рей не се самозалъгваше. Идеалният партньор седеше точно пред препълнения му с обич поглед. Знаеше, че и Илейн изпитва същото към него. Сърцето й беше прозрачно за Рей. Способен бе да разбере всяка нейна мисъл, желание, цел, тайна. За пръв път в краткия си живот той осъзна, че може да умре за някого. Времената, когато хиляди, милиони хора, са отивали на сигурна смърт само заради фанатизма си, заради едната кауза или цел, не му се струваха безвъзвратно отминали, напротив, сякаш всичко това е ставало вчера. Можеше вече да разбере рицарите, тези благородни и доблестни мъже, проливали младата си кръв в жестоки дуели само заради честта и сърцето на възлюбената.
Всичко друго около него престана да бъде от значение. Искаше един малък самотен остров сред безбрежното море, на който да бъдат само двамата. Нека тя бъде неговата богиня, а той - простосмъртен роб. Нека тя прави с него каквото си иска, той с радост ще изпълни всяка нейна заповед, само за да я ощастливи и задоволи и най-малкия й каприз. Само той и тя, далеч от грубата цивилизация...
- Хей, бял боклук, да имаш случайно нещо, което да искаш да ми върнеш? - миризмата на чеснов чипс лъхна лицето му и той отвратен се обърна към притежателя на този зловонен дъх. Беше негърът, който го вардеше на игрището. До Илейн стоеше другият. Сърцето на Рей трепна, щом видя ножа, допрян до изящната шия на любимата му. Би дал тези 50 долара, които спечели преди час, би дал дори хилядократно повече, само да я оставят на мира. Без да пророни нито дума, бръкна в сака си и подаде парите.
- Ооо, не, приятелче, дай и твоите петдесет, които беше заложил, все пак и приятелят ми трябва да си върне загубените пари, нали, бебчо?
Рей бръкна отново в джоба на сака и подаде петдесетачката си.
- Така - изрече презрително мъчителят му. - А сега ще вземем приятелката ти да се позабавляваме, нали, сладурче?
Устата на Илейн се разтвори, но писъкът застина в гърлото й, когато до него се допря хладната стомана на ножа на негъра, който я държеше здраво. Рей понечи да скочи от мястото си, но и той почувства острие, допряно до стомаха, и се отказа. "Само тези двамата да ми обърнат гръб.."
Черният, стоящ до Илейн, я вдигна от стола и я затика към изхода. Колкото и да се съпротивляваше и пищеше тя, той неумолимо я буташе. Този до Рей стана и също се запъти към вратата. Сега беше най-подходящият момент. Рей бръкна в друг джоб на сака си и напипа електрошока. Скочи върху негъра, който го заплашваше допреди малко, и заби синята искра в оголената му шия. Черният се сгърчи и се строполи на пода на заведението. Рей, все още замаян от потока адреналин, нахлуващ на талази в главата му, извика силно:
- Бягай!
Другият негър, чул тупването и вика, се извърна озадачен. Илейн използва момента, отскубна се и изскочи през изхода. Отвън се чуха полицейски сирени, явно собственикът на бара бе забелязал подозрителната сцена на масата и бе позвънял на ченгетата. Черният се стъписа, очевидно объркан от неочаквания развой на събитията, след което последва примера на Илейн, излезе от заведението и побягна. Рей се опита да го гони, но се спъна в безжизненото тяло на проснатия на пода зашеметен негър. Залитна и удари главата си в ръба на една от масите. Загуби съзнание. През плътните пелени, обвиващи мозъка му, той дочу женски писък, извисен над пронизителните сирени в мрачната нощ, един писък, който не можеше да бъде сбъркан...

***

- Хей, господине, чувате ли ме, хей! - дочу Рей през мъглата над съзнанието си. Силна плесница разкъса лепкавото було на покоя и го върна обратно в реалността.
Видя мъж на около 40, с руса коса и тъмни очи, надвесен над лицето му. Човекът сигурно бе един от пристигналите на мястото на произшествието полицаи.
- Господине, собственикът на бара ме уведоми за станалото. Аз съм сержант...
- Жената... - прекъсна го Рей с дрезгав пресъхнал глас.
- Извинете, не Ви разбрах?
- Жената - повтори по-високо.
- Каква жена? За какво говорите?
- Една жена беше с мен тук. Тя избяга. Знаете ли какво е станало с нея?
- Бихте ли я описали?
Рей се надигна от пода, седна на един от столовете и даде на полицая нужните сведения. Той помоли за извинение, отиде встрани и включи радиостанцията. Рей го чу да провежда кратък разговор, след което ченгето замлъкна и зачака отговор. След около половин минута мъжът се върна при него и му каза:
- Последвайте ме. Можете ли да ходите?
- Да, мисля че да.
Полицаят го изведе от заведението и го поведе из тесните улици на квартала. Оказаха се в единия край на една задънена.
- Там - посочи ченгето.
Рей се приближи с гробовни стъпки до тялото, паднало между два боклуджийски контейнера. С всяка крачка чувстваше как сетивата му се изострят, ясно чуваше разговорите и суматохата на полицаи и медицински екипи, скупчени плътно около жената. Нетърпеливо ги размести и положи ръка на рамото й. Усещаше как страхът пъпли нагоре по гръбнака му, опитваше се да потупи напъните на мозъка си да експлоадира. Обърна я. Жената беше безчувствен студен труп. Рей плъзна поглед нагоре по стройното й тяло и достигна шията. Дълбок кървав разрез от нож контрастираше с гладката снежнобяла кожа. Отмести поглед малко по-нагоре. Две изящни устни, разкривени в предсмъртен писък. Сълзите напираха в очите му. Поглед нагоре към нейните, широко отворени от ужас.
Светът се срути върху него...
Две очи, невинни като на сърна, две очи, незаслужили подобна трагична участ.
Очите на Илейн...

***

Съкрушен, без да пророни нито дума, Рей извърна високото си тяло и с бавни крачки достигна отворения край на улицата. Там го чакаше полицаят, който го бе довел.
- Това ли е жената, която търсите?
Рей погледна за миг ченгето и рече с гробовен глас:
- Не, никога не съм я виждал.
Продължи пътя си.
- Господине, господине! - опитваше се да го настигне полицаят, неуспяващ да влезе в ритъм с широките му крачки. - Бихте ли желали да дадете сведения за произшествието в онзи бар?
Рей помисли малко и заяви:
- Питайте за това собственика, той по-добре ще го опише. Имате и един от престъпниците, аз лично го парализирах, нали го прибрахте?
- Да, заловихме го по нареждане на съдържателя. Отнето ли Ви е нещо?
Паузата този път бе доста по-протяжна.
- Не, нищо. Ще мина само да си прибера сака оттам утре или вдругиден.
- А жената, за която питахте?
- Тя избяга, сигурен съм, че... е невредима.
И закрачи по-бързо, надявайки се да остави досадника зад гърба си.
- Господине, гласът Ви звучи странно. Какво Ви е?
Рей се закова на място, изтри сълзите се и каза, без да се обръща:
- Сигурно от студа съм настинал. Лека нощ.
След което сви в страничната улица, без да обръща внимание на виковете на полицая:
- Но сега е лято! В момента е 18 градуса! Господине!... Как се казвате?... Хей!

***

Образът на негъра не излизаше от мислите му. Това навъсено лице, този злобен поглед... Дори го сънуваше нощем. Мъчеше го през целия път до магазина.
Човекът зад тезгяха надигна глава, любопитен да зърне нов клиент.
- Заповядайте, какво търсите?
Рей извади плик от джоба си, хвърли го към продавача, който го улови несръчно, и каза:
- Револвер. С два пълнителя. За цялата сума.
Полуплешивият старец се зарови из ценоразписа, намери каквото му бе нужно и рече:
- Момент, трябва да отида до склада.
След минута се върна с масивен револвер в ръката и с тон на специалист заговори:
- Револвер модел...
- Спрете! - прекъсна го раздразнен Рей. - Подробностите не ме интересуват. Има ли как да го изпробвам?
- Разбира се, моля, заповядайте в съседната стая.
"Съседната стая" всъщност се оказа добре поддържано стрелбище, чиито стени бяха изработени от звукоизолиращ материал. След десетина минути стрелба по картонена мишена, Рей каза лаконично:
- Ще го взема. Дължа ли Ви нещо за изхабените муниции?
- Не, господине, те влизат в цената.
"Хитреци,"рече си Рей. "Надали щяха да ми изплатят разликата, ако не бях поискал проба." Всъщност това малко го интересуваше.
- Рестото Ви.
- Благодаря - пое парите от съсухрената ръка и без повече приказки излезе от магазина.

***

Седмици наред Рей обикаляше игрищата из Харлем. Крис бе озадачен от очевидното нежелание на доскоро веселия си другар да се срещнат и поговорят. Колкото и да му звънеше и увещаваше за някой и друг мач заедно, винаги получаваше учтив, но категоричен отказ.
Дванадесет часа на ден Рей неуморно кръстосваше мрачните улици на Ню Йоркския квартал в търсене на едно лице, изгарящо като въглен съзнанието му. Облечен в невзрачен сив шлифер, макар все още да бе мека късна есен, минаваше покрай всички кошове, изучаваки внимателно негрите, събрани около тях, с поглед, прикрит от високата яка и шапката с широка периферия. Стараеше се да не вдига глава нагоре, за да не забележат проклетите чернилки цвета на лицето му, но въпреки това внимаваше къде стъпва, за да избегне неволни сблъсъци. Беше потаен, доколкото потайна може да бъде една двуметрова фигура, скитаща се сякаш безцелно из улиците.
Един ден, почти в края на обиколката на Рей, заваля проливен дъжд, признак за наближаващите студове през декември. Рей беше принуден да се откаже от търсенето си за днес, ясно бе, че никой не би желал да излезе навън в подобно време. Зъзнещ в подгизналия си шлифер на спирката, чакащ автобуса за дома, той продължаваше да оглежда всички наоколо. Внезапно замръзна на мястото си. Студеният дъжд спря да го интересува, защото на около десет метра от себе си, на отсрещния тротоар, съзря едно лице, преследващо го навсякъде повече от месец. Този демон в черна като нощта кожа водеше за ръка едно негърче, 5-6 годишно. Рей се усмихна мрачно. Природата бе благосклонна към него. Тези двамата със сигурност бързаха да се скрият от дъжда. Беше време за разплата.
Не се наложи да ходи дълго. Негрите скоро хлътнаха в един нисък блок, Рей ги последва и се заслуша внимателно докато черните се изкачваха нагоре. Стъпките спряха на етажа точно над първия. Звук на превъртащ се ключ, отваряне на врата, стъпки, затваряне. Без да губи нито миг, Рей отиде на втория етаж и се огледа. Обстановката беше перфектна. Като че ли блокът бе двуетажен, като първият беше нещо като партер, а на този имаше само един-единствен апартамент. Очевидно тук бяха преследваните от него хора.
Мократа му ръка се плъзна по копчетата на шлифера и бръкна във вътрешния му джоб. Пръстите му напипаха хладната дръжка на оръжието, прилежно заредено и готово за стрелба. Преди месец не бе помислил за заглушител и сега се прокле за това, но нямаше връщане назад. Извади револвера и изтри потната си дясна длан. Сега бе моментът. Красивото лице на Илейн изплува пред погледа му. Устните й се разтеглиха в писък, а в очите й се четеше смъртен ужас...
Рей не издържа и разби крехката врата с ритник. Гледката вътре бе повече от отвратителна. Стаята бе със стени, облепени в прокъсани извехтели тапети, подът й бе покрит с вестници, смърдящи изпражнения и купища празни спринцовки и тубички лепило. На средата му стоеше изправен негърът, жертва на заслужения гняв на Рей. Панталонът му беше свален и малкото момче, коленичило пред него, бе налапало мръсния му пенис. При вида на този разврат нервите на Рей не издържаха, вдигна пистолета и изпразни целия пълнител. Не беше добър стрелец, но от подобно разстояние нямаше начин да пропусне дори веднъж. Куршум по куршум, изстрел след изстрел, тракане, тракане...
Рей се овладя чак след като чу глухото тупване на трупа на пода, пръстът му конвулсивно дърпаше ли дърпаше спусъка, но само изщраквания - патроните бяха свършили. Въпреки силните гърмежи, всичко наоколо бе спокойно, май че за Харлем престрелките бяха нещо обичайно.
В средата на стаята все още бе коленичило малкото негърче, с очи, разширени от необикновената случка. Внезапно то се стъписа и изплю нещо на мръсния под. Рей погледна предмета и щом осъзна, че това всъщност е главата на пениса на току-що убития от него негър, не успя да сдържи червата си, наведе се в ъгъла и повърна.
Сълзи потекоха по лицето му. Изведнъж се почувства толкова самотен, светът бе празен, животът му бе съсипан от самия него, живот, вече лишен от смисъл. "Илейн!" - кънтеше като погребален звън това име отново и отново в главата му.
Когато очите му пресъхнаха, той видя момчето, твърде стъписано от поведението му, за да размисли и избяга. Изглежда конвулсивно челюстите му бяха отхапали парчето месо, изстрелите са го стреснали и зъбите му неволно са се впили в чувствителната плът.
Рей сякаш в сън изрече:
- Върви... - замълча секунда-две, за да овладее гласа си. - Върви в полицията. Кажи им, че е убит човек, доведи ги тук, покажи им трупа, кажи им, че така си го открил. Слушаш ли ме?
Момчето кимна, прекалено объркано, за да се опитва да схване какво става с високия мъж пред него.
- Кажи им още... - гласът му секна за половин минута, след това продължи уверено, - че убиецът се казва Реймънд, и че ще го открият на игрището до спирката на автобуса отсреща точно в четири часа днес. Ако те питат откъде знаеш всичко това, мълчи си. Разбра ли?
Негърчето кимна отново.
- Хайде, какво чакаш, върви при полицаите, хайде... - заповяда му с отпаднал глас Рей.
Хлапето избяга от стаята, а Реймънд съблече безнадеждно изцапания си шлифер и го хвърли върху трупа. Смени пълнителя на револвера и прибра оръжието в джоба на дънките си с надеждата, че никой няма да забележи ръбестите му очертания. Напусна проклетата съборетина и се упъти към близката телефонна будка, безчувствен към студа на пороя, изливащ се върху тънката памучна риза.

***

Крис тупаше мократа топка по разкаляния терен, опита се да залъже Рей, подхлъзна се в една локва, падна и се изцапа. Докато се надигаше, изруга и попита приятеля си:
- Мамка му, Рей, не можа ли да измислиш по-скапано време за баскет един на един?!
- Напротив, никога не съм играл по-хубав мач в живота си. Мисля да се откажа от баскетбола, ти какво ще кажеш?
Крис, умълчан и замислен, се вгледа внимателно в Рей. Сякаш му бе непознат, толкова се беше променил след последната им среща. От блока наблизо се носеше рап-ритъм от нечия раздрънкана уредба.
- Рей, какво ти става?
Двеста и три-сантиметровият гигант мълча дълго време, след което заповяда:
- Дай ми топката.
Крис се подчини.
- Колко е часът?
- Точно четири - каза Крис след бърз поглед към "Ролекс"-а на лявата си длан.
- Наблюдавай тогава.
Въпреки неустойчивата почва и неудобно облекло, Рей смело се затича към коша. На около три метра от него атлетичното му тяло се възнесе във въздуха, изстреляно от силните му прасци. Завъртя се на 720 градуса, което остави Крис със зяпнала уста, базчувствена към студените капки на дъжда, и топката попадна в ринга, забита от десницата му. Кълбото падна в една кална локва.
Чуха се полицейски сирени. Крис съгледа Рей и, можеше да се закълне, видя го да се усмихва.
Колите спряха наблизо. Крис наблюдаваше как от едната изскочиха двама униформени, от задната врата се измъкна малко негърче, около 5-6 годишно, и посочи приятеля му. Вече спрял да се пита за логика в ставащото, проследи как Рей бръкна в джоба на дънките си, извади револвер, допря дулото му в слепоочието си, след което решително дръпна спусъка...
Рап-музиката спря.
Полицейските сирени продължаваха да вият пронизително.
Топката лежеше мръсна в калната локва...