Добре като абстрактна конструкция, но звучи неопределено и по тази причина- неубедително. Ако просто не се гласува за местно управление, централната власт ще направи най- очаквания ход, произтичащ от наложените над нацията правила на моркова и тоягата- ще обяви изборите за редовни, защото за кметска надпревара таванът на правилото 50%+1 не важи. Тоест, теоретично и с един глас може да бъде избран кмет. Колкото и унизителен за властта да представлява подобен развой на събитията, народът реално не печели нищо, защото НИщО НЕ КАЗВА, НИТО ПЪК НАДДЕЛЯВА! Или не си съгласен с мен, че победата е един вид надделяване над противника, а не обичайното прибиране в палатковия лагер?
Тук си позволявам малка подсказка- друг би бил въпросът, ако например хората гласуват за кмет по свой личен вкус, а за общински съветници- масово изсипят бюлетини за БКП комунистическа или някоя друга крайно лява или крайно дясна партия от фашистки тип. Тогава ще ми бъде безкрайно любопитно отгледаните от властта придворни социолози, анализатори и прочее охранени блюдолизци как ще стъкмят медийния образ на провала и как ще се отрази красноречивия изборен резултат върху самочувствието на самата нация. Защото знаем още от времето на римските легиони, че няма по- добро средство за повдигане духа на войниците от постигането на една дори и малка победа, и едно дори наглед безсмислено походче точно през земите на неприятеля.