ето ти още едно бижу - Г. Константинов, разбира се :)


От чувства мигновени
разплакана си пак...
Не бързай ти към мене
със самолет, със влак -
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж
решиш ли да се върнеш -
тръгни към мене пеш.

Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Сравнявай ме със други -
от мене по-добри.

И ако побеждава
мечтата твойта плът;
и ако не забравиш
целта на своя път -
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен...
И търсила ме дълго,
ти дълго ще си с мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите