Доуточнение: Авторът се казва Stephan Runciman. Книгата е издадена през 1964 г. и авторът е ползвал византийски, италиански, славянски и турски източници. Динко Станишев е прав. Балтоглу наистина е отстранен, даже Мехмед Завоевателя е искал главата му, но офицерите са се застъпили за него. Той просто е станал изкупна жертва на Завоевателя, разгневен от факта, че християнската флота се е справила успешно. Идеята за пренасянето на корабите по суша е на италианец, а не на Балтоглу. Рънсиман посочва два основни пункта допринесли за падането на Константинопол през 1453 г. Първият е прехвърлянето на османската армия от Анадола в Европа през 1444 г. с помощта на Генуа. Следствие - разбиването при Варна на християнската армия под командването на Владислав ІІІ Ягело и Ян Хунияди. А вторият е предателското поведение на Генуезката колония в Пера /а не Венецианската както бях писал по-горе/. Въпреки всичко Рънсиман /а и не само той/ смята, че Константинопол е бил обречен. Докато Константинопол е бил в християнски ръце Западът е смятал, че турска опасност няма.