когато на един изцяло издържан отговор какви възможности дава правовата държава на гражданите за отмяна на неконституционни закони или разпоредби, отговорът е "Тези възможности ги няма, защото не е абсолютно гарантирано, че чрез тях един гражданин, който субективно смята, че един закон е неконституционен, ще може АБСОЛЮТНО СИГУРНО да го отмени.". В този свят няма нищо сигурно. Няма сигурност в която и да е страна, че законите са издържани. Няма сигурност в която и да е страна, че администрацията спазва законите. Няма сигурност в която и да е страна, че съдилищата съдят според законите. В правовата държава има ЕДНА ГАРАНТИРАНА СИГУРНОСТ - наличие на гарантирана възможност и права на гражданите да избират законодателите си да оспорват конституционността на законите, да оспорват законността и конституционността на актовете на управляващите да оспорват законността на решенията на съдилища в по-висши съдилища. Всички тези възможности на правовата държава днес са гарантирани формално и реално в нашата страна. Гаранция, че всеки, комуто не допада един закон, ще може със сигурност да си го отмени, не е атрибут на правовата държава, не е атрибут въобще на държавата. Такава "гаранция" би била атрибут на бездържавността, на анархията. Така, че обявяването на посочените пътища как един граждани би могъл да оспори неконституционни според него закони и разпоредби БЕЗ НИКАКВА ГАРАНЦИЯ, ЧЕ НЕГОВАТА ПРЕЦЕНКА НЕПРЕМЕННО ЩЕ СЕ ПРИЕМЕ ЗА ВАЛИДНА И ЧЕ ЗАКОНЪТ НЕПРЕМЕННО ЩЕ БЪДЕ ОТМЕНЕН са според мен напълно издържани и напълно достатъчни и тяхното реално съществуване и възможност за практическо използване не могат да се елиминират само с позоваване на факта, че те не гарантират със сигурност отмяната на даден закон или разпоредба. Има и друга възможност за предизвикване на отмяна на закон от страна награжданин, която не изисква съдействие от сезирани правоимащи на инициатива за сезиране на Конституционния съд. Ако гражданин откаже изпълнение на неконституционен закон, бъде административно санкциониран и обжалва санкцията до Висшия административен съд или до Висшия касационен съд с позоваване на противоречие на неконституционен закон спрямо Конституцията, то съгласно чл. 150, ал. 2 на Конституциятя тези съдилища, ако установят такова противоречие, са длъжни да прекратят производството и да сезират Конституционния съд. Така че пътища има, остава да не бъдем слепци и Тома-неверници. Иван Иванов, Упсала, Швеция