Съюзът между Русия и Германия под каквато и да е форма в исторически план винаги е бил "противоестествен" и продиктуван от моменти краткосрочни нужди. Който не вярва, да се запознае с историята на Руско-Немската конфронтация, която има много дълбоки корени/справка Чудското езеро, дейността на тевтонския орден, Бисмарк и неговата стратегия и прочее/. Арена на сблъсъка между Русия и Германия/която всъщност в сегашният си вид съществува едва от 2 века/ става т.нар. И Прусия и Полша. Когато Сталин се съгласява с претенциите на Хитлер за Полша нацистите отлагат, подчертавам, отлагат "похода на Изток" , за да се заемат с Англия, Балканите и Африка, където Мусолини и неговите генерали търпят пълно фиаско. Задайте си въпроса "Защо по дяволите Франция и Англия обръщат толкова огромно внимание на Полша в навечерието на войната, а пет пари не дават, че Хитлер излапва Чехия и Словакия?". Не е защото виждат в полската армия сила, способна да се противопостави на Вермахта. По този въпрос не са хранили никакви илюзии. Всъщност нашият цар Борис ІІІ е задкулисният организатор на прочутата Мюнхенска конференция, където Хитлер печели голяма дипломатическа победа. На практика Чехия е "отписана". Но не и Полша. Англия и Франция стават нейни гаранти.Защо? Ами простичко казано, оста Берлин-Москва по естествен начин се пречупва през Полша. Полша е разковничето на евентуален ранен /от гледна точка на събитията/ конфликт между Германия и СССР. Стратегията на Англия и Франция обаче се оказва грешна. Те подценяват възможността Хитлер да пренебрегне собствената си идеология за "жизненото пространство на Изток". Но отлагането е само временно. Нацистите през цялото време разработват поход към Москва. Планът "Барбароса" - разработен от Паулус и други висши офицери, е готов много, много преди 1941г. В момента Германия е твърде близка със САЩ, за да има самостоятелно отношение към Русия. Не е възможно да се постигне никакво сближаване по оста Берлин-Москва без благословията на американците. Още след ВСВ САЩ осъзнават, че естествен щит пред "танковите пълчища" на СССР е именно остатъкът от Третия райх. Германските офицери са именно хората, които отлично познават тактиките и методите на руските си противници. Затова с бързи темпове остатъците от Вермахта са реорганизирани. ФРГ става преден пост на НАТО срещу СССР. Именно Германия трябва да посрещне първия удар на СССР при евентуален конфрликт. В Германия се наливат милиарди долари, КОИТО ГАРАНТИРАТ трайната и проамериканска нагласа. И ХДС и ГСДП са проамерикански партии. Освен това, САЩ много повече се опират на Германия за влиянието си в ЕС, отколкото на останалите държави. Именно Франция е най-"палавият" съюзник в Европа, най-склонен да се "опъва" на американския диктат. А Германия е послушна и лоялна, склонна да следва повелите на Вашингтон. Разбира се, в определени граници. По въпроси от регионално значение, например какво да правим с остатъчна Югославия, Германия има собствена политика и разбирания. Но по глобални въпроси, като например отношенията с Русия и особено разрастването на НАТО на Изток, Германия напълно се съобразява със САЩ. Пък и разсъждавайте от гледна точка на Германия - разширяване на Изток на НАТО означава повече сигурност за Германия. Тя скоро няма да е гранична държава на ЕС и НАТО. Скоро ще бъде "сърцето на Европа" и европейска супер-сила. Традиционното и влияние в Прибалтика ще ескалира до много тесни, бих казал "интимни сношения" с тези държави. И така, кой печели най-много от разширяване на НАТО и ЕС? Кой ще обере дивиденти от разпадането на социалистическия блок в дългосрочен план - Германия. Бил съм в съседните на Германия бивши соц-държави и ви уверявам, че те вече са част от "германското семейство". Твърде силно е влиянието на Австро-унгарското наследство. В Унгария немският върви наравно с унгарския, същото е и в Чехия. Чехия, Словакия, Словения, Унгария, Прибалтийските държави ще формират един пояс от германски сателити, обвързани с Метрополията политически и икономически. Тези глобални процеси текат с благословията на САЩ и това обуслява трайното съвпадение на интересите на Германия с тези на САЩ. Ето защо, Москва не може да формира стратегически съюз с Берлин. Може, ако амераканците решат, че такъв е полезен. Това обаче няма да стане в близките 10-15г. НАТО е нещо различно. Всъщност, макар и разширяването му да е част от процесите , които очертавам, то далеч надхвърля запълването на "пост-съветския" вакуум. НАТО до голяма степен е американският вариант за глобална сигурност под егидата на САЩ. Това със СИГУРНОСТ включва Русия. Първо като партньор, после като съюзник. Но не бъркайте отношенията Берлин-Москва с тези НАТО-Русия. НАТО-Русия е всъщност САЩ-РУСИЯ тъй като НАТО е и ще бъде доминирано от САЩ още дълги години.