В контекста на това, което писах по-горе за волеизявленията като юридически действия, очевидно има дефект във волеизявлението на югославската страна, чието съгласие идва под въздействието на направомерна употеба на сила (това е фигуративно казано, подобен род квалификации се отнасят преди всичко за волеизявления на физически лица, просто маркирам най-общо). Проблемът е в избора между политическа целесъобразност и юридическа перфектност, който е направен при очевидно разминаване между двете. Е, сега ситуацията е близка до тази с Унгария от 1956г. и Чехословакия от 1968г.На всички е известно че има грубо нарушение, но всички си затварят очите. Защо? Защото институцията, която следва да "отсъди" се ръководи не от върховенството на нормата, на закона (както безусловно е при един съд - ето една причина да не се правят абсолютни аналогии между Съвета за сигурност и съд), а от върховенството на общата воля на съставляващите го субекти в преследване на главната декларирана цел: "Статья 1 Организация Объединенных Наций преследует Цели: 1. Поддерживать международный мир и безопасность..."