Правните субекти преследват своите цели.За осъществяването на тези цели те формират своята воля и я правят дотояние на другите субекти чрез съответните волеизявления (качество на юридическите действия). Има една съществена особеност при правните субекти, които не са физически лица (частни корпоративни структури,държавни структури,международни и междудържавни структури). Поради своето естество, те формират и проявяват своята воля посредством определени органи. За да е валидна тази воля, нормата предписва изисквания от формален характер по отношение на волеизявлението. Формата се отнася до няколко елемента: -за да се признае наличието на воля, абсолютно необходимо е наличието на изрично волеизявление.Редките случаи когато съответния орган не вземе формално решение в отговор на друго волеизявление (например липса на отговор на оферта от друга корпорация или непроизнасяне на администрацията по частно искане за издаване на административен акт), това се тълкува като мълчалив отказ.С една дума, наличието на волята не може да се преполага, освен в случая когато нормата изрично е предзадала определено съдържание на липсата на волеизявление; -за да е валидно това волеизявление, неговата форма следва да отговаря напълно на формалните изисквания на правната норма - по процедурата по която се приема и по атрибутите на самото волеизявление; Изобщо, правото винаги е отдавало съществено значение на формата на всяко юридическо действие. Съотнесено към разглеждания случай за Съвета за сигурност на ООН, това означава че: -волята на Съвета за сигурност като колективен орган на организацията ООН, за да бъде призната за съществуваща, трябва да бъде изрично заявена (както в резолюцията за Ирак/Кувейт); -волята Съвета за сигурност като колективен орган на организацията ООН, за да бъде призната за валидна, трябва да бъде изявена по точно определена процедура и в точно определена форма;