В Англия със сигурност не е така, тъй като там правото е прецедентно, а при него е важно тълкуването на прецедента в съответсвие към някаква обща правна метанорма, като Конституцията, и минали прецеденти. От тази гледна точка практиката на СС на ООН много повече прилича на практиката на прецедентното право. Нямаме точен ред (процесуален закон), а позоваване към обща правна норма като Устава, която доста прилича на Конституция в случая, и нейното съотнасяне с минали вече решения на Съвета. Ще ти обърна внимание, че всички членове от глава 7-ма, могат да бъдат съотнесени с едни или други актове на СС на ООН в конкретния случай - резолюции, решения, засягащи трети страни като ОССЕ, Контактната група и НАТО - всеки от тези актове на СС по един или друг начин дефинират конфликта и средствата за неговото решаване или делегират власт на институции за неговото решаване. От друга страна никъде нямаме точно дефинирана процедура за изпълнението на членовета от глава 7-ма. Следователно, ако имаме основания да определим практиката на СС в рамките на прецедентното право, то резолюция 1203 може да се разглежда като санкция за използване на сила. Аз не бих казал че това означава че тази процедура е перфектна. Но причината според мен е, че имаме крайно неперфектен носител на правомощия. Само си помисли какво щеше да стане от правораздаването ако всеки член на съдебните журита имаше право на вето каквото имат НЯКОИ от членовете на СС. За мен това е система твърде далеч от здравия разум. По скоро тя е твърде близка до интересите на постоянните членки на СС, без значение дали това са САЩ, Русия или Китай. Самата система е порочна.