На какъв език да го кажа че най-накрая да го вденете - законът дори формално не е нарушен. Има резолюция на Съвета за сигурност, която одобрява действията на НАТО. Това е прецедент, който става 5.5. месеца преди въпросните бомбардировки. При положение че т.нар международно право е един турулюк гювеч от принципи и норми, без ясни правила кога прецедентът и кога нормата е с предимство, и забележете, без да се конкретизира устава на ООН каква точно техническа процедура се използва за прилагането му, се получава така че въпросния акт на СС на ООН, действа като одобрителна санкция за действията на НАТО. Това е. Адски е просто. По силата на член 39 глава 7-ма от устава на ООН, СС на ООН определя кога даден конфликт е от компетенцията на международната общност и какви мерки да се вземат съгласно член 41 и 42: Article 39 The Security Council shall determine the existence of any threat to the peace, breach of the peace, or act of aggression and shall make recommendations, or decide what measures shall be taken in accordance with Articles 41 and 42, to maintain or restore international peace and security. А ето ги и член 41 и 42: Article 41 The Security Council may decide what measures not involving the use of armed force are to be employed to give effect to its decisions, and it may call upon the Members of the United Nations to apply such measures. These may include complete or partial interruption of economic relations and of rail, sea, air, postal, telegraphic, radio, and other means of communication, and the severance of diplomatic relations. Article 42 Should the Security Council consider that measures provided for in Article 41 would be inadequate or have proved to be inadequate, it may take such action by air, sea, or land forces as may be necessary to maintain or restore international peace and security. Such action may include demonstrations, blockade, and other operations by air, sea, or land forces of Members of the United Nations. Значи първо през март 1998, а след това и през септември същата година, СС на ООН излиза с две резолюции, които изпълняват неговите функции по член 39. Определен е конфликта - ФРЮ - Косовски албанци. Въведени са санкции, ембарго и т.н., указани са задълженията на двете страни какво да правят по-нататък. И в двете резолюции определено тежестта пада върху задълженията на органите на ФРЮ, тъй като те са инициатори на конфликта. ФРЮ не ебава и продължава да си прави каквото си иска. НАТО ги заплашва със сила, ако не изпълнят разпоредбите на ООН. ФРЮ клеква и подписва договор с НАТО че ще предприеме точно определени стъпки за да задоволи исканията на ООН. СС на ООН излиза със резолюция в която се изказва пълната подкрепа на организацията за действията на НАТО. Тоест за първи път СС на ООН недвусмислено завява че няма нищо против използването на заплаха и сила от страна на НАТО за да се регулира конфликта. Следват пак хитруванията на Милошевич, и отказ да се съобрази с договор предстваен от Контактната група (Рамбуйе), а действията и решенията на Контактната група са ИЗРИЧНО одобрени от СС на ООН с решение от 29 януари 1999. Да не говорим че Милошевич нарушава и споразумението с НАТО от 15 октомври, изрично одобрено с резолюция на ООН. Следва предупреждение от Контактната група, изтегляне на пероснала на ООН от Сърбия и бомбени удари. Много голямо разтягане на локуми за международното право от сорта на тези които разтяга Шейтанов ще трябват за да се убеди някой сериозен съд че в по-горе описаните събития не е било спазено международното право. За втори път питам - как не ви светва лампичката че ако наистина имаше сериозни основания и Русия, и Китай нямаше да пропуснат случая да ровят колкото се може по-надълбоко и да извлекат дивиденти. Та такъв случай не пада от небето всеки ден. Но те не го направиха. Просто маркираха недоволството си от кумува срама и толкоз. Може би все пак те имат по-сериозни юристи от г-н Шейтанов? Аз питам - защо трябва да се съгласявам с нещо в което не виждам сериозни основания? Само заради ината на моите опоненти дето са си навили на пръста че НАТО е нарушил някакви международни закони ли? Кой е ината в случая?