Уважаеми господин Иванов, събитията станали през последните години в Югославия ги възприемам малко по-различно. В настоящият си вид Югославия обхваща Сърбия, Черна Гора, Войводина и Косово. Албанското население на Косово до преди бомбардировките е било около 85 %, а сръбското 10 %. Югославие е разположена в Европа и няма европейска страна, която да не и е признала суверенитета в този и вид. Само САЩ не я признава като единна държава, но САЩ се намира доста извън Европа, което е много важно да се отбележи. След като самите европейци не са имали и нямат нищо против статуса на Югославия, САЩ няма никакво право на своя воля да определя какви трябва и могат да бъдат съставните провинции на Югославия. А от западните европейски страни ако нещо не са били съгласни, съвсем спокойно са имали възможността да изкажат съображенията си. Тя си бе утвърдена като единна и самостоятелна държава, имаща право да взема всякакви необходими мерки за запазване на мира и спокойствието в която и да е част от територията и, в случай, че се наложи. Типът на мерките също съвсем редно могат и трябва да бъдат определяни и провеждани от управляващото правителство на Югославия. На Югославия и се наложои да възстанови сигурността и редът в косовската провинция, да осигури безопасността на сръбското и останалото мирно население, живеещо там, и да накаже виновниците за породените вече конфликти. В този случай причината за безредиците беше една значителна част от албанското население, намиращо се там, което преживява единствено от нелегални дейности и занимания. Мотивите за тяхното разбунтуване може да са били и от американско естество. Сръбското население или по-точно малцинство там беше най-застрашено и потърпевшо. Затова задължение на Белградското правителство, което между другото има също и задължението да се грижи за всички малцинства в страната и да проявява едно адекватно отношение към нуждите, правата и исканията на малцинствата, беше да вземе необходимите и оправдани мерки да защити застрашените и страдащите. Решенията, които са били взети, отговаряха на реалната действителност в Косово по това време. Екстремални, онеправдани, и неблагоразумни решения не са вземани от страна на правителството, което не може да се каже за НАТО и САЩ. Всяка една държава би предприела не по-различни действия срещу виновниците за пораждането и ескалирането на подобен етнически конфликт. Правителството на Югославия не е пренебрегвало никакви права и свободи на косовските албанци. Но самите албанци не само, че пренебрегнаха правата и свободите да тамошните сърби и други не-албанци, но и безпричинно ги третираха като хора, незаслужаващи никакво уважение и основни полагащи им се права и самостоятелност. Албанците се отнасяха към сърбите така брутално и жестоко, всякаш сърбите са им били виновни за всичко, което не им е харесвало и изобщо за положението, в което са били. Албанците се изживяваха като господари и собственици на сърбите в Косово, и се отнасяха към тях като към роби. Според вас, господин Иванов, как могат да бъдат оправдани действията на албанците и отношението им към сърбите сега, дори когато умиротворителите наблюдават цялата обстановка ? Как могат да бъдат оправдани следните действия от страна на албанците предназначени срещу сърбите в Косово: забраняване на сърбите да посещават магазини и пазари, недопускането на ранени сърби в болници, недопускането на бременни сръбкини до родилни домове, опожаряването и разрушаването на сръбски къщи и манастири, отвличането и изнасилването на сръбски момичета, нелегална търговия с наркотици и оръжия, незаконно притежаване и използване на огнестрелни оръжия, сформиране на тайни терористични и бандитски групи дебнещи да пречукат невинни сърби и нахлуването посред нощ в сръбски домове и издевателство и побоища над децата и възрастните хора, дискриминацията при търсене на работа, проявяването на расизъм и постоянните заплахи срещу дребни сръбски търговци и предприемачи или собственици на малки заведения и магазинчета, пречукването на всеки дръзнал да говори на сръбски, силовото задържане на майки, старци и деца при мизерни условия в изолирани планински села и подлагането им под жестоки наказания и тормоз??? Господин Иванов, уверявам Ви, че всяка една държава би наказала подобни прояви незабавно и съвсем сурово, без никакво колебание. Югославското правителство не е нарушавало никакви права и свободи на малцинствата и каквито и да е международни споразумения и закони. То просто се опита да си изпълни задълженията, а осъществяването на предвидените, но провалени от американците, превантивни мерки бяха в интерес на мирното и страдащо население на косовската провинция. Сърбите там нямаха никакви други възможности за самозащита, освен да приемат предложената им от правителството подкрепа и защита. И НАТО/САЩ вместо да подкрепят Белградското правителство и да взаимодействат за потушаването на албанските метежи и наказването на лидерите на косовските банди и терористични организации, Те решиха даже да застанат на страната на онези опасни убийци, симпатизираха на идеите им за Велика Албания и се обявиха против Югославските решения и действия и против справедливостта и мира. Заеха такава позиция, защото така им диктуваха интересите за осъществяването на дългосрочно замислените планове от Вашингтон, целящи разбиването на установената демокрация и спокойствие на Балканите и постигането на американските желания по недемократични методи. Използвайки влиянието си в Европа, те принудиха НАТО и ЕС да им съдействат за трайното изкореняване на стабилността и спокойствието на Балканския полуостров, и това всичко с една единствена, но много съществена и важна за САЩ цел-постепенното подчиняване на Европа и установяването на американска диктатура на континента. ЕС/НАТО охарактерезирайки се като заблудени овце, позволиха на капиталистите от отвъд океана да ги използват като кървави инструменти в ръцете на онези за постигането на резултати, които ще са във вреда на самите европейци. Сръбските лидери наистина никого не безпокояха, камо ли заплашваха, с напълно и идеално преценените си адекватни действия предназначени за възстановяването мирът в собствената им държава. Това, което американците направиха, беше едно незаконно, грубо и зверско намесване във вътрешните проблеми на една самостоятелна, единна и мирна страна. Те бяха тези, които нарушиха един куп международни закони и задължения. Последствията предизвикани от намесата им, чрез използването на сила, терор, диктатура и заплахи дълго ще тежат на съвестта на европейците и особено на съседите на Югославия, които къде насила принудени, къде заради некомпетентност, къде поради наивност и очевидна неоправдана злоба, къде поради дълбоко заблуждение, или лакомия за потупване по рамото , също подкрепиха и даже съдействаха за довеждането на сръбския народ до просешка тояга и нечувана мизерия и страдания. Особено злобата и жестокостта проявени от САЩ към Сърбия много добре се виждат от методите и принципността прилагани от американците за унищожаването на сръбската страна. Такова нещо през 2000 година е недопустимо да има, и то всичко се извършваше показно като пример за света. А именно неколкократното прекъсване на електричеството на цялата Сърбия, чрез разрушаване на електроцентралите захранващи цялата страна с ток, използването на бомби с поразително и радиационно въздействие върху природата и хората, ужасяважите удари по централни улици на столицата и стотици жилищни сгради в Белград, Ниш, Пирот, Алексенац, и много други градове и села, бомбардирането на сградата на националната телевизия, на училища, болници, заводи, мостове, складове за хранителни стоки и запаси, къщи на частници, автобуси пълни с пътници, влакови композиции, железопътни линии и всякакви други публични обекти. Господин Иванов, на това му викам ужас, жив ужас. Това, господин Иванов, според вас, военни обекти ли бяха? Една развита страна да се подложи на такива зверски изтезания през 2000 година е безумие и същинско престъпление. Вие не можете да си представите какви адски преживявания са имали сръбските жители, на какви страдания са били подложени в продължение на няколко месеца. Невъзможно е да разбереме как са се чувствали и какво им е било. В каменната ера я върнаха Сърбия тези саксонски вандали и фанеатици. Извършеното от тях е неописуемо отвратително престъпление, и е породено от мания за величество и мощ, която нанесе поражение на сръбския народ и самата природа на Балканите, чието възстановяване е немислимо, просто невъзможно. Повече от престъпление и грях е, при днешното екологическо замърсяване на околната среда, да се унищожи цяла държава с отровни бомби и радиация. Само си помислете с какви нелечими заболявания ще се раждат поне 20% от бъдещите сръбски деца. Помислете си какво е станало с почвата, въздуха и водите на Балканите след войната, за тяхното състояние и химичен състав. Американците проведоха един ужасен експеримент на чужда територия, от който ние българите и всички на Балканите масово ще гинем и гнием като прокажени същества. Не съществува такава жестока присъда и наказание, което заслужават американците. За какви грижи и помощи става дума, за какви взаимоизгодни бизнеси и за какви надеждни и добри отношения между американците и нас става дума, когато те не само, че показаха, че не проявяват никакво уважение към нас и към човешките същества изобщо, ами и ни доказаха, че за тях нашите животи и здравословно състояние не означават нищо, и че за постигането на техните си интереси те са готови да ни изпепелят от лицето на Земята. Това беше една химическа война, а такава е най-опасна и поразителна. Не ни ли стига Чернобил, а ми и тези да ни заразяват? Та ние сме прекалено заблудени да не разбираме какво поражение ни нанесоха американците чрез бомбардировките с графитни бомби. Те си разпиляваха отрови върху нас сякаш го правеха над някоя огромна пустиня в Аризона или Невада с научна цел. Тези гадове физически ни съсипаха като дишащи сащества, те ни обрекоха на гибел и ни гарантираха бавната и непоносима смърт-в буквалния смисъл на думата. Казвате, че предотвратили разширяване на конфликта в Македония и България. Но опомнете се господин Иванов, какво предотвратяване, що за измислица е това, та Те ни съсипаха! Действия като американските трябва да се забранят с международен закон. Вината на Сърбия се състои единствено в това, че е слаба и не можа да се защити, не можа да предотврати влошаването на екологията. Сърбия имаше какво да предотвратява, а то беше да не допусне американски самолети да летят над нейната територия и да пускат бомби, НО това не и беше по силите. Трябваше други страни да се противопоставят на намерението на САЩ, Но това е налудничава идея, защото по-влиятелните като Русия бяха подкупени, Китай е далече, западните са заблудени, а Балканските страни, особено България, изобщо не можеха и да предвидят до какво ще се стигне и какви ще са последствията за тях. Няма как, станалото станало, но ние най-добре да признаем, че то можеше да се избегне ако имахме способността да разсъждаваме нормално, че САЩ са изключително зло в този аспект, и че жестоко сгрешихме като си дадохме нашето съгласие и подкрепа. Сега това ни коства на нас онова, което загубихме, въпреки че не виждаме и не можем да осъзнаем какво е то, и което никога повече няма да можем да имаме. Каквото загубихме, беше безвъзвратно загубено. В наш интерес беше ние самите да се противопоставим на враговете на сърбите, защото Балканския полуостров е наш общ със сърбите, гърците, румънците и макодонците и пряко ни засяга и ни влияе каквото става на него. Ние сме съседи и зависим едни от други, колкото и да не ни се иска да е така. Това няма да се провени, а ние задължително трябва да си променим отношението към сърбите и страната им. За в бъдеще ще ни се налага да се защитаваме и крепим взаимно и тогава горко ни ако някой от съседите ни се възползва от евентуално сътрудничество с някой от нашите врагове и ни забие нож в гърба. Ние и сърбите имаме една и съща съдба и трябва да осъзнаем какво трябва да бъде осъществено/ постигнато за да сме си полезни едни на други. Ние сме като един и същ организъм в момент когато организма е жестоко ранен от външни обекти и се стреми да изхвърли част от себе си, когато не иска да приеме почти откъснатия крайник или орган и иска да го изхвърли, защото не го възприема като част от себе си. Можем да просъществуваме само ако се стремим да провеждаме едно непоклатимо съвместно съществуване. Ами те нас ни раниха, когато наказваха сърбите, а ние като невменяеми се радвахме когато плевнята на сърбите горя. Чудя се как ли не забелязахме и почувствахме, че и нашата плевня гореше наравно със тази на съседа ни. С уважение