Ще ти го обясня някой ден, но скоро може и сам да се досетиш. А сега виж едно интересно становище за Хайдер: 13.02.2000 ЕС лицемери за Австрия и Хайдер. Дипломатическата офанзива срещу новата австрийска правителствена коалиция започна да предизвиква и отрицателни реакции. Една от тях неотдавна се появи на страниците на авторитетния нидерландски вестник НРС Ханделсблад. Авторът, известният публицист Андре Споор, е особено разгневен от аргумента на Брюксел, че австрийската демокрация трябвало да бъде защитена срещу Хайдер: ЕС не ще да приеме участието на партията на Хайдер в правителството като нещо нормално. Вината отчасти е на Хайдер. Роден в семейство на убедени нацисти и израснал в ултрадясна атмосфера, той привлече вниманието към себе си с приветствия по разни сбирки на есесовски ветерани. Бивши нацисти впрочем влизаха в състава на всички партии, включително и социалдемократическата. Само с ултрадесните си лозунги обаче Хайдер едва ли щеше да пробие към близо 30 процента електорат. Ключът за изумителния му успех бе по-скоро перманентната му критика срещу шуробаджанаштината на двете големи партии, социалдемократите и християндемократите, които превърнаха австрийската политическа система в магазин за самообслужване на бонзите си. Критиката на Хайдер едва ли щеше да има този успех, ако не бе справедлива. Просто е смешно, когато в наши дни политиците на ЕС проповядват, че добрата австрийска демокрация трябвало да бъде защитена срещу чудовището Хойдер. Тази австрийска демокрация в редица аспекти изобщо не функционира. Социалдемократите и християндемократите от Народната партия още от 1945 година си поделят всичко, оперирайки зад една демократична гримаса. Парламентът е някакво посмешище. Социалистите, които 25 години оглавяват правителството, 12 години с абсолютно мнозинство в безотказно послушния парламент, на всички избори обещават реформи, дерегулации и други красиви планове, от които нищо не излиза, за да не настъпят по опакования в скъпа обувка мазол разните партийни бонзи и синдикалните босове. Парламентът почти няма думата. Разполагайки с две трети мнозинство, тази вечна коалиция с лекота прокарваше в парламента дори закони, противоречащи на конституцията. На протестите и бойкотите на опозиционните партии, сред които Хайдеровата Партия на Свободата, Зелените и Либералния форум, канцлерът Враницки и неговият екип реагираха с добре тренирана арогантност. Нищо не можеше да се промени. Без партиен билет на една от двете партии човек е за никъде. А числиш ли се към партийния елит - ще се настаниш на копринена възглавничка, с три различни заплати, които ще ти докарат две до три пенсии. Индустрията, 13 процента в държавни ръце, винаги ще предложи топло място за някой по- некадърен партиен другар. Междувременно и превъзнасяните държавните социални гаранции бяха прекроени според интересите на партийно-политическия хайлайф. Върху тринайстата и четиринайстата заплата, получавана в тези среди, няма данъци. 58 процента от цялата система от субсидии за следване, семейни надбавки и здравни застраховки функционира в изгода на 33 процента от австрийците с най-високи заплати. За по- долните слоеве на обществото цялата социална система и трудово-правната осигуреност са минимални. Чудно ли е тогава, че все повече работници гласуват за Хайдер? Той поне яростно бичува тези недъзи, като дори радва с грубиянщините си голяма част от електората, принуден вече цели поколения след войната да живее в една политическа култура на верноподаничеството. А че реформите на Хайдер в Каринтия, където е на власт, се свеждат само до отстраняването на социалдемократите от въпросните копринени възглавнички, за да настани на тях свои хора - това засега още остава незабелязано. Новото австрийско правителство трябва да бъде подложено на преценка според делата му, както е във всяка европейска страна. А възходът на Хайдер трябва да предизвика не тази недодялана дипломация на заканително размахания пръст, а повече размисъл по въпроса, защо партия като неговата така избуя, че се домогна до властта.