Блягодаря, Светец! :) Работата ми наистина има нещо общо с дипломацията, но косвено. Доколкото съм чувал отзиви, всички чужденци, с които съм преговарял досега за нещо, свързано с някакви български интереси, винаги при следващата си мисия са питали дали съм включен в групата за преговори, и неведнъж е имало случаи на заболяване от "дипломатическа хрема". :)) Това е истина, не се хваля, а най-големите ми любимци са юнаците от Съвета на Европа. От всички, с които съм говорил, най-много съм гърчил бюрократи от Съвета на Европа. Те винаги са по двама /добро ченге, лошо ченге/ и от известно време насам ролята на лошия го играе жена, а на добрия - мъж. Може да е било случайно, ама ми се стори като тенденция. А да гърчиш жени на служебното им място може да е недостойно, ама е по-лесно, по-лабилни са. Но аз май се увлякох. Все едно. PS И без да имах тази представа за същността на дипломатическата работа, която придобих напоследък, честно ти казвам, предпочитам нашите дипломати да са яростни привърженици на реалполитиката, а ако щат да ги гризе съвестта вкъщи /напр. че са прецакали някоя друга държава/. Защото чуждите дипломати отдавна са научени на Realpolitik...