Уважаеми г-н Защо, Примерите Ви са интересни и ще споделя моето становище за тях. В първия пример Вие твърдите, че една фирма може да не е дала пряк подкуп, но че се е "отблагодарила" след като е получила лицензиране на клиентите си, организирайки семинари, на които са били поканени да изнесат лекции срещу хонорар факторите, издали лицензиите. Това според Вас е прикрит подкуп. Моята първа реакция е, че това или е подкуп или не е подкуп. Ако семинарите не са били на футболна тема, а на тема "ценни книжа в България", поканата на специалисти от Комисията за ценните книжа в България е повече от естествена - съмненията може колкото да са основателни, толкова и да са плод на мнителност. Друг е въпросът за алчността на въпросните специалисти и за безгрижието за репутацията на държавата. Те можеха да поискат от работодателя си (държавата) разрешение да подготвят и да изнесат лекциите си в работно време и хонорарът да отиде в държавния бюджет. Не зная за кое време става въпрос, но доколкото ми е известно в новия Закон за държавния служител възможностите за странични дейности на държавни служители са ограничени. Вие сте напълно прав, че ако в подобни случаи действително се касае за уговорени или дори за неуговорени, но взаимно подразбрани взаимни изгоди, този вид подкупи или "благодарност" са трудно уловими. Но същественото според мен е, че този тип твърде усложнена и невъзможна да се повтаря от едни и същи субекти корупция (ако действително става въпрос за корупция) защото ще стане очебийна, не е преобладаващият тип корупция, а напротив, малък процент. С действително трудните и балансиращи тънко между законното и незаконното корупционни явления с малък "обем" човек и при най-добро желание не може да се справи при разумно изразходване на ресурси. Изцяло отсъствие на корупция, без един единствен случай, няма никъде и да се гони това е илюзия. Усилията и съпротивата трябва да се хвърлят там, където е големият обем корупционни явления от по просто естество - "плащай в брой иначе няма да получиш бележката". Но изглежда, че у нас волята и куража за "съпротива" при най-обикновения и най-ширещия се вид корупция ниско "по места" масово се изразява само в оплакване на четири очи или анонимно, след като вече послушно е платено. Във втория пример (препрочетох го няколко пъти) не можах да открия факт на корупция. Доколкото разбрах, става въпрос за наложена Ви по Ваша преценка незаконна санкция и при отказа Ви да я заплатите и след обжалването Ви, държавните служители са си "отмъстили", като са Ви направили четири проверки (Вие не ни съобщавате, дали тези проверки са установили нарушения или са са установили, че всичко у Вас е според законите). След това по заплаха на държавен служител, че държавата е силна, Вие сте избрали да се откажете от обжалването си и сте заплатили на държавата наложената Ви санкция. Това, което можете да твърдите във връзка с наложената Ви санкция е, че законите у нас не са добри или че държавните служители не ги прилагат правилно (затова има и възможността за обжалване), но дотук няма нищо, което може да се нарече "корупция". Последвалите четири проверки могат да се дължат на малко или повече основателни съмнения, произлизащи от първата проверка или на арогантна "демонстрация на сила" от страна на недостойни държавни служители, разярени, че оспорвате първоначалната им санкция. Но и тук нямаме корупция. Вие сте имал възможност да продължите в обжалването си и ако четирите проверки са били изцяло немотивирани, и да се оплачете в прокуратурата за злоупотреба с власт. Независимо, че законът дава правомощия за извършване на проверки, те трябва да имат своето изцяло издържано основание и това основание трябва да бъде точно посочено - законът не дава права на едно и също физическо или юридическо лице да се правят непрекъснато неоснователни безрезултатни проверки, защото за тях не ще може да бъде посочено основание извън преубеденост или злонамереност, което е злоупотреба с власт. Държавата (или този който си е дал волност да се чувства "държава") не е по-силна от закона. Силен е този, на чиято страна е закона и това днес у нас не винаги е "държавата". Примери вече има достатъчно - г-н Ени Минесян от Фондация "Интерфорум" (който по професия не е и юрист, но си прави труда да се рови в закони и разпоредби и има граждански кураж) е осъждал досега над десетина пъти висши държавни институции, включително и Министерския съвет да отменят свои решения. Г-н Вени Марковски от Дружеството за Интернет също принуди по съдебен път "държавата" (КПД) да отмени решението си за лицензиране на доставчици на Интернет. По неизвестни причини (ако всичко с проверките е било наред) Вие сте се поддали на една според мен простовата бабаитска заплаха. Вярно е, че обжалване и водене на дела е трудоемко и скъпо нещо, но загубилият плаща всички разходи и обезщетява всички вреди, които е нанесъл - морални и материални. Ако Вие сте спазили законите, Вие нямаше да бъдете загубилият. Понякога може би се касае за неразбиране какво са неразумни закони и какво е корупция. Може да има неразумни закони (у нас такива колкото щеш), които човек смята за излишно да спазва. И човек ги нарушава. И за да не бъде санкциониран, подкупва "органите". А органите не са последователни - от някои взимат подкупи за да си затворят очите, а на приятели не взимат подкупи и пак си затварят очите. В този случай "жалбите" за несправедливост на "органите" са по детински неиздържани. Всеки е длъжен да спазва законите, колкото и неразумни да са те и не може да "откупва" в престъпна симбиоза правото си да нарушава законите. Не може и да се оплаква и че някои ги нарушават "безплатно". Всички - подкупниците, подкупните "органи" и приятелите-"гратисчии" са престъпници. Във всички случаи капитулацията и пред смятащи се за силна "държава" и пред изнудвачи за подкуп е според мен изцяло неоснователна, ако на човек нещата са му "чисти". Ако човек не е доволен от законите у нас има възможности за гражданси натиск - пред правителството, чрез пресата, чрез опозицията, чрез международни институции. Пътят отделният гражданин да не бъде сам срещу държавни институции или изнудвачи и да не се експонира сам и да избегне "отмъщения" е образуването на граждански сдружения, които да защитават интересите на гражданите. такива сдружения могат и трябва да създадат само самите онеправдани и засегнати. Така действат нещата в утвърдения демократичен свят, а вече и в България. Да повтаряме отново и отново, че "у нас не можело нищо да стане" е вече несъстоятелно - имаме примери, че "може". От жалби "под сурдинка" полза няма. Ползата от "плащане" е съмнителна - в един момент парите няма да стигнат за да се засища ненаситния апетит на изнудвачите (в Италия хората започнаха да свидетелстват срещу мафията, едва когато заплатите вече не им стигаха за подкупи), а и "плащащият" сам може да попадне под ударите назакона. Икрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция