Страните с висок стандарт и социална сигурност (включително и за нови имигранти) и поради това цел и обект на нелегална имиграция определят собствените си визови режими и условията за безвизови режими към други страни, изхождайки от желанието да ограничат нелегалната икономическа имиграция пряко от страни с потенциална емиграция или през страни, на които са предоставили безвизов режим. В сферата на визите принципът за реципрочност не е "ние ще отворим границите си за тях, след като те отвориха границите си за нас", а "ние ще отворим границите си за тях, когато вече не рискуваме масова нелегална имиграция от тях, а ще ги държим затворени докато рискуваме масова нелегална имиграция от тях". Ние отворихме границите си за страни, от които не рискуваме масова нелегална имиграция. Тези страни не отварят границите си за нас, защото преди 7-8 години ги наводнихме с масова нелегална имиграция и вероятно ще го сторим при възможност и днес. Спасението? Да си оправим държавата, щото хората ни да не бягат масово от нея с надеждата (друг е въпросът дали е реална и разумна) да се "оправят" другаде. Не твърдя, че предложеното "спасение" е лесно и бързо, но ... се страхувам, че е единственото. И ... все пак Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Литва, Латвия, Естония, Словения, Хърватско вече се "спасиха" по предложения начин. Иван Иванов, Упсала, Швеция