Уважаеми г-н Зарето, "Видните" марксисти споменавам заедно с Маркс, защото и те са преповтаряли и цитирали заблудите му. Шокиращите глупости се помнят, не защото не са глупости, а защото са шокиращи. Тук едва ли е подходящо място да се впускаме в изтънчен философски спор. Вие изказахте убеждението си относно битието и съзнанието. Позволете ми и аз да сторя същото и да приключим. Първо трябва да видим какво е съзнание и какво е битие. Съзнание според мен във философски смисъл са трайните възгледи за живота и света. Те са променчиви през първите 15-30 години съзнателен живот. След това се стабилизират и остават почти непроменени до гроба. Какво е "битие" и кога е то, за съжаление е трудно да се каже. И кое "битие" определя кое "съзнание"? Моята субективна представа не на философ, а на обикновен инженер вече на 52 е, че родителите и възпитанието им в ранните години определя най-земните човешки и морални съставки на съзнанието и те се запазват завинаги. От 15-30 години човек сам се учи и изгражда и на базата на както вече придобитите човешки и морални съставки на съзнаниетио, така и на "битието" в този период обществените и политическите съставки на съзнанието си. След това човек преминава повече или по-малко в режим "ни приема, ни предава" по отношение на съзнанието си, независимо от "битието" и независимо, че непрекъснато се учи на много нови практически неща. Доста объркана и нестройна теория, сравнена с ясната и стегната ... догма? Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция