Уважаеми г-н Tony, Прочетох внимателно аргументите Ви, но ... за съжаление въпреки всичко смятам, че сравнението Ви не е уместно и че моята сметка е издържана. В този форум струва ми се, че ние не дебатираме ползи или загуби за отделни предприятия - това е твърде периферно и маловажно. Тук обикновено се разсъждава какви ползи и загуби засягат една твърде по-широка и важна категория - населението, данъкоплатците на една страна. Аз лично се интересувам предимно от това как се засяга именно обикновения човек. От тази гледна точка моето сравнение между сделката в Швеция и предлаганата сделка на нашата страна струва ми се е ясно и правилно - за своята сделка обикновените данъкоплатци в Швеция ще изразходват и ще обеднеят с 1 400 000 000 марки, а българските данъкоплатци за евентуална своя сделка ще получат и ще се обогатят с 400 000 000 марки, т. е. българската сделка ще бъде с 1 800 000 000 марки по-изгодна за обикновените български данъкоплатци, отколкото за обикновените шведски данъкоплатци. Освен това имаме известни различия за рисковете от реакторите по отношение на населението - досега никой, дори и най-отчаяните противници на ядрената енергия в Швеция, не е твърдял, че въпросните капсулирани в бетонни кутии реактори представляват опастност за населението дори и при авария от най-драматичен сценарий - изпустната некотролируема ядрена реакция. Радиация извън двуметроводебелите бетонни стени не ще има. А нещата у нас не са така - при авария от типа на Чернобил (моля Ви само да не ме убеждавате, че такава авария е невъзможна у нас) последствията при нашите некапсулирани реактори за беззащитното население на Северна България ще бъдат много по-жестоки от тези при Чернобил, защото ние нямаме и спасителния потенциал на тогавашния СССР. Или чисто и просто си правим Андрешковските сметки, че ако нещото, което е невъзможно, стане възможно и дори си стане, че "загубените" западни данъкоплатци няма да могат да откажат спасителна помощ, независимо, че ни казваха да не си играем с огъня? Освен това, нито Вие, нито който и да е от отговорилите, не отговаря на един от най-сериозните морални въпроси на моята дописка - какво ще правим с отработеното гориво? Ще го продаваме на държави-терористи за производство на ядрени оръжия? Или ще го използваме за пътни строежи, както комунистическите безумци у нас направиха с радиоактивни маси от урановия рудодобив и днес радиоактивните шосета около Долна баня и Костенец "течат" радоактивност в подземните води, които ние рано или късно пием някъде? Или ще го пращаме някъде другаде други да му берат ядовете? Освен това струва ми се, че не сте прав и за "изискващата институция". С Ваше позволение, никой не изисква нищо от нас. Ние виждаме изгоди в членството в една международна организация и желаем да бъдем приети за равноправен член. Тази организация има своите стандарти - държави, чиито правителства не се интересуват от живота и сигурността на своите граждани и на граждани на други близкоразположени страни, не са узряли още за равноправно членство. И това ни се казва открито и ясно. Нашата държава, ако смята, че това е по-изгодно, може да си направи сметката, да се откаже от бъдещо членство в ЕС (и с това вероятно и от всички помощни програми) и да си живее щастливо с безграничностратегическия и икономическимогъщия нищожен свръхкапацитет от ядрена електроенергия с надеждата, че земетресения и ядрени катастрофи стават само там, където няма българи (някой ще трябва да обясни на пенсионерите ни, че добавките от ЕС са спряни и че те трябва да са радостни, че произвеждаме електричество, което те не могат да си купят). Зная, че е неприятно неприятни неща да ни се казват и да ни се дават пряки съвети, но ... ние сме си виновни, защото ние я докарахме дотук. Затова според мен все пак трябва да изхождаме от добронамереността на съветите и от помощта, която получаваме за техното реализиране. И да не търсим под вола теле и келепир от всичко. Аз например (като по-злопаметен) си спомням какви катастрофални перспективи рисуваха някои по отношение на съветите за валутен борд. А той се оказа твърде здравословен - на управляващите бе отнета възможността за печатат пари без стойност и инфлацията у нас бе овладяна за най-голяма изгода на обикновения човек (е, разбира се и тук може да се твърди, че печатниците загубиха без да получат компенсация от ЕС). Не вярвам България да пропадне без няколко реактора-музеи или бомби, може да пропадне и в преносния, и в буквалния смисъл на думата от тях. Да се намира повод за просия и в най-неподходящи обстоятелства, според мен не ни приближава до там, където бяхме преди 55 години и където желаем да се завърнем. Впрочем, ... да не би някои още да помнят, че "комунизъм е народна власт плюс електрификация" и вярвайки, че "властта" ще се завърне, са в ужас да не изпуснем "електричеството" и тогава съвсем да се разминем с комунизма? Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция