Когато политик говори, единственото нещо, в което можеш да си сигурен е, че си мести устата. Шведското благородие и особено шведската щедрост са болезнено добре познати по света. Примерно в черна Африка. Където Швеция колко години беше благороден и щедър дарител. Само дето се оказа, евентуално, без точни данни, защото на тези неща трудно им се връзват краищата, че имало известно засичане между шведската дашност и идеите на разни агенций от разни батковци. Кой точно е давал парите в доста отношения така и не се разбра. Но това стана поне десетина години след "разгара" на шведското раздаване по Африка, и никой не обърна внимание на отшумяли събития. Не се знае кой точно и как ще покрие разноските на шведския държавен бюджет. Пък колкото и да са благородни и дашни шведите. Западните демокраций имат традиция на стабилност, която улеснява пипанията тип алъш-вериш. Говорим плащания и разплащания с пре-щедро разпуснати срокове - които са извън чакащите способности на бедните страни. Заради което все бедните страни биват хванати в корупция (сиреч лесно се разбира кой дал, кой получил), а богатите все правят стратегически вложения в национални / хуманистични / екологични / и всякакви други алтруистични ходове. Защото рекохте да ме намесвате - без аз да съм се бъзикал във Вашите изказвания, да Ви изнеса ли лекция за благородството и щедростта на САЩ? Като започнем от Съюзническата Окупационна Комисия в България. И я вържем със шведския идеализъм и алтруизъм в подкрепа на българската свобода срещу Ялтенския режим върху България? Или, на втори мисли, май не е нужно да се хабя с подобни бумажничения.