"В много голяма заблуда си. Основни понятия не са ти ясни.Между другото, това не е грях - тези неща не са общообразователни, а се изучават обикновено в първи курс в Обща теория на правото." Мога да кажа същото за теб. Тези неща - свобода, воля, избор, общество стигат най-зрялата си разработка в класическата немска философия, която се изучава в трети курс.:)))) Проблемът ти е че стъпваш в не собствено правна територия. Тези понятия са преди всичко предмет на философията. И всяко едно от тях (включае субект и обект) има много по-детайлна разработка отколкото в правото. Не случайно ти споменах за превърнатите форми на човешкото съзнание, една от които е правото. Но на мен наистина ще ми бъде много интерсно да ми цитираш няколко авторитета в правната теория, които казват че правната норма е мяра за несвобода. Последствията от такова едно твърдение според мен са фундаментални за духа на правната система. Но както и да е - нека да видим дали дори в правната практика има противоречие с това което аз казвам. "Правен субект е носителя на права и задължения - всякакви права и задължения. " Там е работата че тук не се прави (от философска гледна точка) разлика между субект и субстрат. По принцип субекта е самостойно цяло което дефинира поведението на средата около себе си, тоест дефинира поведението на обектите. Докато обект е самостойно цяло което намира своето определение в действията на даден субект. То няма собствена дефиниция. А субстрата е носителя на субективната или обективната природа. Един и същ субстрат може да бъде или субектен или обектен в различните моменти. От тази гледна точка да кажеш че правния субект е носител на права е коректно. Това и аз ти казах - всеки член на обществото е субект на правото по дефиниция - правото се ражда в неговата опосредаствена в законодателството обществена воля. Но да кажеш че субекта (индивида) е носител на конкретни правни задължения е некоректно. Никой от нас не ответник по принцип по който и да е закон, по който и да вид правни процедури (вещно, гражданско и т.н. право). Аз ставам обект на правото само ако попадна в такава ситуция, при която съм нарушил нормите на обществото по някакъв начин и се изисква 1/ съдът да постанови наистина ли съм ги нарушил 2/ ако съм ги нарушил каква е степента на моето прегрешение - дали е волно или неволно, дали има смегчаващи вината обстоятелства (насрещно увреждащо действие) и т.н., или в случая с гражданското право, дали основанията за моите права в тяхното сравняване спрямо тези на друг индивид (субект) са по-валидни от тези на другия. Но само в тези особени случаи, когато индивида или е напуснал рамките на обществения морал или има диспут с друг индивид относно валидността на правата на единия или другия спрямо даден предмет (собственост, гражданско състояние, деца и т.н.) той става обект на закона и губи в една или друга степен своя статус на субект на правото - той се подчинява и намира своето определение в решението на съда. Просто никой от нас не е такъв обект преди поради някакво свое действие - причиняване на вреда на друг човек, промяна в обществения статус който засяга интересите на други индивиди (съпузи, деца) или иск по отношение на спорна с друг индивид или индивиди вещ, не стане обект на правото. Извън тези ситуации той е избирател чийто вот конституира законодателния орган, а от там и самата правна система според господствеащия в момента морален модел и общестеното разбиране за свобода. Тъкмо този принцип, че индивида е субект на права по дефиниция, но обект на задължения само когато наруши обществения договор или влезе в диспут с друг член на обществото е много добре отразено в прецедентното право. Там дори нямаме закони, засягащи поведението на отделните индивиди, освен текстовете на конституцията, които текстове дефинират най-съществените и общи рамки на правата на всички индивид (тяхната субектност) и само когато индивида със своите осъзнати действия или виновно небрежни действия наруши или постави под въпрос правата на други индивиди, той става обект на правото. А той става такъв защото бивайки субект на права, признава априорно същите тези права на другите и нарушването им означава нарушение (в някаква степен) на обществения договор. Моментално с това той по един или друг начин се дистанцира от другите хора и става от субект обект на правото (в някаква степен). Съдът не го интересуват милионите хора които си живеят живота както си искат при положение че не засягат нечий други права. Съдът се интересува само от тези които по някакъв начин засягат правата на други хора. По този начин даден индивид може и да си остане субект на правото (неговите граждански права не суспендират), но в същото време той в някаква степен и е обект на правото. Всички хора са субекти на правото (с изключение на някои които са направили особено тежки престъпления), но само някои от тях са и негови обекти по силата своте съзнателни действия съобразно обществения морал в обществото. Точно това последното е много важно - не всички хора знаят законите и правните процедури, но всеки различва добро от зло. Между другото, примера с кучето доста добре илюстрира проблемът в твоето понятие за свободна воля и свободен избор. Ако кучето не посегне към храната това ще бъде резултат от дресировката - норми на поведение, които са външни на него, които го принуждават да действа по начин който е противоестествен на неговата природа, и които дефинират кои негови действия са разрешени и кои не. Тъкмо системата от команди определят неговата липса на свобода. Докато дали човекът ще направи нещо или не винаги е продукт на неговото съзнателно съотнасяне с равни нему индивиди - продукт е на неговата свобода. И за да остана верен на природата си на антикомунист :))): - Кой беше онзи обществен режим който се отнасяше към обществените индивиди като към животни, които трябва да се дресират? Да им казва кое е разрешено и кое не - който роди тоталното моделиране на поведението им? Кой режим имаше претенциите да казва на всеки човек как да живее - дори и в най-интимните сфери? За това много съм любопитен да прочета цитати от теорията на правото, които казват че правната норма е мяра на несвобода.