"Мисля, че разсъждаваш доста наивно." Е, ако 2500 години европейска философия са наивни, добре, съгласен съм. :)))) Но конкретно: "Твърдиш, че моралът е фаномен само на съзнанието на човешките индивиди, идващ да ги отличи от животното. Ако е така, то няма обяснение защо хората вършат неща, наричани "зло".С други думи, актът, покриващ тази оценка (според моралната норма) прави човека нечовек, животно." Ако не е така, тогава трябва да приемем че конят има морал :) А хората правят зло не защото им идва отвътре (няма престъпници по рождение), а защото съзнателно, по една или друга причина, се опълчват срещу морала на обществото. Изборът който правят е продукт на тяхното съзнателно съотнасяне с другите. Моралът е техния ориентир в самия акт на избора който правят. Крадците крадат не защото са клептомани (поне 99% от тях, а другите са душевноболни хора), а защото не зачитат принципа на неприкосновенност на чуждата собственост. Те много добре знаят кое е зло и кое е добро. И тъкмо защото те правят съзнателен избор между добро и зло, фактът че избират злото автоматично суспендира техния статут на членове на обществото и им се отнемат правата които имат другите индивиди. Не случайно ти споменах че в миналото, робите тъкмо затова са имали този статут - извън тяхната си общност те едва ли не в буквалния смисъл на думата са ставали говорещи животни. С течението на времето, когато самото понятие за разбирането на човешката природа се модифицира и започва да търси общата основа на всички етноси и народи, с развитието на общочовешкия морал в противовес на на етническия или националния, се разширява и практическото разбиране и отношение към другите националности и народи - дори извън тяхната общност те продължават да бъдат възприемани като хора, а не като роби или говорещи животни. "Добре, обаче извън всяко съмнение всички перманентно или инцидентно асоциални хора (психично болни, престъпници,малки деца и т.н.) не са животни, а субекти на правото." Не, асоциалните хора (по една или друга причина) не са субекти на правото, а негови обекти. Само пълноправните членове на обществото са субекти на правото защото те го пораждат в хода на политиеските избори. Те делегират своите права на субекти на законодателите, които от тяхно име и в тяхно име създават законите. Законите са общестен договор между равни и свободни хора в които те опредметяват своята свобода. Който наруши тяхната свобода му се суспендират правата в една или друга степен (зависимост от неговото деяние) и този човек от субект на правото, равен с другите, става обект на правото (външен за общността предмет) - той бива подчинен на неговите разпоредби определящи степента на неговото наказание. С него започват в някакъв смисъл и степен да се отнасят като с предмет - местят го от един затвор в друг, ограничват придижването му в пространството. (Това ти го говоря ако не си запознат с разликата между субект и обект) "Има и още нещо.Правото се интересува от волята на субектите както в случаите, когато тя е насочена към предписани последици, така и когато е насочена към забранени.Най-малкото, поне наказателното право в материята за вината и вменяемостта например (подобно е в и гражданското)." Разбира се, но то се интересува от волята на субектите, тъкмо в контекста на съзнателната им преценка на ситуацията. Точно това потвърждава че човешката воля не е и не може да се разглежда като акт изън общественото съзнание на човека. Животните нямат воля. "Ето един прост казус за размисъл: Човек върши престъпление, което е нещо неморално (в смисъл на нарушаващо златното правило на Кант, ккоето ти намираш за отличаващо човека от животното).Без съмнение се установява, че той е вменяем (в смисъл възприятието му съответства на общоприетото).Как да се подходи? -признаваме, че той има воля, но не я е ограничил съгласно предписаното и го осъждаме; -преценяваме, че това не е човешка воля и го освобождаваме както бихме освободили една маймуна" След като той е човек естествно че ще има воля. Но волята не е нещо независимо от неговата човешка природа. Ние го осъждаме не защото не е ограничил своята воля, а защото неговата воля е неморална. Не защото не е изпълнил някакво предписание за ограничаване на волята си, а защото качеството на неговата воля е мутирала - тя е зла. Твоята представа е, че човек априорно има зла воля, която правото е призвано да ограничва. А аз ти казвам че априорно волята на човека е морална и самото отклоняване от принците на морала е дефиницията за зла воля. Злата воля е отрицание на нещо същетсвуващо - морала, а не морала е следствие на ограничването на злата воля. Между другото Маркс е прав когато говори че отуждението на човека от неговата обществена природа, поради силата на обективните обстоятелства които имаме налице в досегашната човешка история, пораждат т.нар. превърнати форми на човешкото съзнание. Една от които е правото. Поради силата и самостоятелната роля която има в човешкото общество, самото право започва да се възприема самото себе си като субект на човешките отношения, на който субект индивидите са подчинени като обекти. Но истината е че винаги, всякога, във всеки момент човешката дейност на индивидите пораждат правото и те са неговите субекти , а не обратното.