Мисля, че разсъждаваш доста наивно.
Твърдиш, че моралът е фаномен само на съзнанието на човешките индивиди, идващ да ги отличи от животното.
Ако е така, то няма обяснение защо хората вършат неща, наричани "зло".С други думи, актът, покриващ тази оценка (според моралната норма) прави човека нечовек, животно.
Добре, обаче извън всяко съмнение всички перманентно или инцидентно асоциални хора (психично болни, престъпници,малки деца и т.н.) не са животни, а субекти на правото.
Има и още нещо.Правото се интересува от волята на субектите както в случаите, когато тя е насочена към предписани последици, така и когато е насочена към забранени.Най-малкото, поне наказателното право в материята за вината и вменяемостта например (подобно е в и гражданското).
Ето един прост казус за размисъл:
Човек върши престъпление, което е нещо неморално (в смисъл на нарушаващо златното правило на Кант, ккоето ти намираш за отличаващо човека от животното).Без съмнение се установява, че той е вменяем (в смисъл възприятието му съответства на общоприетото).Как да се подходи?
-признаваме, че той има воля, но не я е ограничил съгласно предписаното и го осъждаме;
-преценяваме, че това не е човешка воля и го освобождаваме както бихме освободили една маймуна;
|