"Той не е вродено качество на индивида, а е продукт на онова, което сме свикнали да наричаме "цивилизация" - без този възглед няма как да си обясним, че в различни епохи и при различни народи има различни, дори коренно противоположни правила на морала." Тъкмо за това говоря. Индивидът извън цивилизацията (аз я наричам обществото) не е човек. Човешката природа с това е уникална, че не се базира САМО върху генетични особености и биологични способности, а върху общуването с другите индивиди. Така нампример е доказано че индивид поставен извън обществото за дълъг период от време или от самото начало израсъл извън контакт с други хора губи завинаги поведението си и характеристиките си на човек. Не е така с животните, при същите експеримантални условия, животните имат шанс да оцелеят и да възстановят общуването си със себеподобните си. Това говори че самото общуване с другите хора представлява базата за човечността на индивида. Ето защо е немислимо да се говори за ЧОВЕШКИ избор или СВОБОДНА воля ПРЕДИ или ИЗВЪН отношението към другите индивиди. Разбира се че системата на тези отношения, моралът, е фундаментална характеристика която е ПРЕДИ избора на индивида. И разбира се че тя се мени в различните епохи. Всъщност която и да е морална система има в основата си признаването на равнопоставеността със себеподобния си. Оттам тя служи и за основа на обществото и правната норма в нейните най-разнообразно проявления. Забележи че както за членовете на първобитното племе, така и за римляните, така и за съвременните общества равноспоставенността се разглежда именно в рамките на общността в която човек се е родил. През древността индивида загубва своите човешки характеристики, дори имаме сведения че собственото му възприятие за него като човек престава да съществува, ако той по един или друг начин е откъснат от общността. Става роб. Интересно е, че римското право е важало само за римските граждани, докато другите народи в империята са се управлявали по техните си закони, стига да не влизат в противоречие с тези на римляните. Същото явление е и с националните държави. Те конституират своя сувренитет и своите правни норми върху традицията и морала на едно определено общество. Тъкмо затова Заир се отличва от Финладия да речем, и дори една африканска държава от нейната съседка. А в същото време, поведението на една животински вид е почти идентично без значение къде се намира. Твоята идея за свободен избор не отчита това фундаментално отношение, изискаването за равнпоставеност като същностна характеристика на човека. Ако ти поставиш парче месо пред едно куче то може да посегне, може и да не посегне към него. Но това не е свободен избор, защото в своето си действие кучето ще се води от инстинкта, а не от свободата на избора (едва след дълги тренировки можеш да победиш инстинкта в него, но това пак няма да бъде избор изпълнение на волята на стопанина). Мотива за действие от негова страна няма да бъде ОСЪЗНАТАТА възможност за действие (което е избора), а инстинкта за хранене. И така ще бъде с което и да е куче. Така че когато човек прави избора си да спазва или да не спазва законите, той не го върши просто ей така от някакви ирационални мотиви, а поради своето осъзнато отношение към другите хора и системата от отношения която го прави човек, член на обществото. Най-завършената, цялостна и вътрешно-непротиворечива философска теория казва че свободата е осъзната необходимост. Тези неща не ти ги говоря заради самият спор, а защото твоите понятия за свободен избор, избор въобще, морал и човек влизат в противоречие с философията чиито собствен предмет те са. Не отхвърлям възможността и някоя друга правна школа, освен тази на Ярослав Радев, да си предствя нещата така както ти ги излагаш, но пак повтрям твоята теория противоречи дори само на практиката на прецедентното право. А аз не мога да си предствя и че немската правна система, която доколкото знам е в основата на модерните европейски правни системи, би имала различни изходни предпоставки от принципите на класическата немска философия. А там да кажеш че правната норма е мяра за несвобода е абсурд.