Обикновено се стремя да не обръщам незаслужено голямо внимание на наглите и очевидни лъжи. представяни като преразказ на моето становище, този път ще си направя труда. 1.За ненамесата Нахалното невежество се има за достатъчно компетентно навсякъде и за всичко, но то явно не може да си представи отношенията между две държави по друг начин освен като война или съюз. За негово сведение, изработваното дълги години международно право си представя различни форми на враждебни действия между страните(дипломатически актова, икономически мерки и др.), само една от които е въоръженият конфликт. То не може да проумее, че Хартата на ООН приема именно ВОЙНАТА като недопустим способ за действие, като оставя на субектите широк набор от безкръвни средства за взаимно въздействие. Единственото изключение от това е правото на реторсия, което означава правото на нападнатия да се отбранява, но то е несъотносимо към казуса Югославия. 2.За глобалния пазар Самозваните корифеи на икономическата мисъл се опитват да залъжат всеки както себе си, че глобалният пазар се свежда до тотално дерегулиран стоков и капиталов пазар и затворен в националните рамки пазар на работната сила. Те очевидно са пропуснали пресния пример на азиатската криза, който емпирично показа деструктивния характер на тази полулиберализация.Затова набързо ще маркирам основните моменти. На определено място се създава мечтаната от нашите новодемократи ситуация: -изградена инфраструктура; -евтина и дисциплинирана работна ръка; -либерален инвестиционен режим; -благосклонна към инвеститора власт с твърда ръка; -слабо законодателство за трудова защита; Потичат частни инвестиции, вливащи се в банките, които кредитират експорно ориентираната индустрия.Производството нараства с бързи темпове, но скоро насища пазара на развитите страни, конкуренцията започва да расте стремително, цените падат, печалбите се свиват, показателите сочат тревожни тенденции. Охотно дошлият чужд финансов капитал бърза да се изтегли навреме, оставяйки сриваща се банкова система и спираловидно нарастваща инфлация.Рецесията настъпва с бързи темпове, закриват се производства, безработицата нараства лавинообразно. А лъвския пай от спечеленото в периода на растеж си е отишло с парите на частните кредитори, които са реализирали немислими в условията на Европа, САЩ или Япония печалби. За да отидат на друго "dry place", където да разиграят същия сценарий. Къде е прословутия лек срещу цикличните кризи? Как едновременно ще се угоди на МВФ за финансова либерализация и финансова стабилност?Как натисканото правителство на една слаба икономическа страна ще предпази стопанството си да не стане играчка в ръцете на неимоверно концентрирания финансов капитал? Има и друго. Наличният факт на неразвита икономика включва в себе си изключително висока безработица, която по данни на МОТ обхваща около 1.2млрд. хора или над 30% от световния трудов расурс. Отварянето на икономиките на Третия свят на фона на твърдо ограничителната, протекционистка политика на Трилатералните сили спрямо придвижването на човешките ресурси предлага на капитала свръхконкурентен трудов пазар, стабилизирайки ценат на труда на възможно най-ниското ниво, което в голяма част от случаите е по екзистенциалния минимум. Защо тоя компонент от понятието за пазар, който всъщност е относително най-тежък като мотивиращ фактор за инвестициите, така старателно се игнорира в розовите картинки, които набедените ех-перти пламенно рисуват? Защо това,с което цивилизована Европа днес основателно се гордее-защитата на работната сила- се дефинира с лекота като комунизъм? Разбира се,всичко това няма директно отношение към дискусията за Косово, нито е въпрос, съотносим пряко към системата на международното право. Аз си позволих тоя коментар поради факта на смесване на понятията, чрез който международното право се предлага да бъде реформирано с оглед пряко обслужване на т.нар. "глобален пазар", който от своя страна, се разглежда като лек срещу всички тия проблеми, които всъщност многократно задълбочава. По мое мнение не международното публично право, или поне не това извън нормите на бретънуудската система, е призвано да решава горните проблеми.Неговата функция е да даде правото на избор и правото на самозащита за членовете на международната общност. 3.За преразпределението Това вече е явна лъжа, доколкото се опитва да ми припише възглед, който никога и под никаква форма не съм предлагал. Както вече посочих, аз не си представям институциите във вътрешен или международен план като Робин Худ.Аз разглеждам правните норми за обмена като гарант за това, че еквивалентността няма да се нарушава с извъникономически средства - с изнудване, корумпирано администриране, затворени за хората граници, с военни интервенции, покушения,организирани преврати и пр. Света не е справедлив, нито някога е бил справедлив. Но имаше една макар и слаба тенденция, обнадеждаваща за движение в тая посока -имам предвид ликвидирането на формалните институции на имперския ред - колониалната система. Много малко, обаче, се е променило в действителност. Да го кажем направо - днес на Земята съществуват грамаден брой места, където дори без война може да се наблюдават картини, характерни за Дантевия "Ад". Аз си позволявам да твърдя, че не боледувам от характерния за други нарцисизъм, за да се изкушавам самонадеяно да предписвам рецепти за радикални скокове и прогрес. Това, от което - като първа стъпка, има нужда Третият свят е преодоляване на болезнената и в голямата си част изкуствено създавана фрагментация.Защото, например, Г-7 се приема съвсем нормално и служи отлично за защита интересите на членовете му (и в това няма абсолютно нищо осъдително). Отказът от намеса със средствата на специални служби, със средствата на пряка военна интервенция, отказът от търсенето и изкуственото създаване на локални конфликти и врагове-демони - ето това би имало невероятно добър ефект върху страните от Третия свят. Разбира се, аз съм далеч от мисълта, че някоя съвременна империя доброволно би се отказала от тези средства, доброволно би игнорирала собствения си интерес. Спирам се на това само доколкото то се поднася като хуманистичен акт в интерес на самите обекти на това въздействие. И най-вече защото модела на тази интервенция ни се представя като спешно налагащ своята институционализация нов ред, предназначен да разрешава произтичащите от самия него проблеми. P.S. Извинявам се на всички, без един, участници и от двата "лагера" за дългото изложение и възпроизвеждането на известни за тях факти, но това, по мое мнение, се налагаше за да може една евтина и безпардонна спекулация да получи окончателния си отговор.