От опонентите от лявото политическо пространство (нека да говрим се ефемизми след като някои са толкова чувствителни натури) беше експлицитно или имплицитно предложена следната алтернатива за световен ред състояща се горе долу от тру основни момента: 1. Върховенство на суверенитета на отделните държави, какви режими и какво правят тези режими си е тяхна вътрешна работа. Тук само бих коментирал че не беше даден никакъв критерий защо международната общност може някъде да се намесва, а на други места не може, нито пък защо е позволено на международната общност да налага санкции и блокади (при положение че вътрешната политика на сувренните държави си е тяхна работа, но и е забранено да използва военна сила. Тъй като такива критерий няма и не може да има, очевидното следствие от прокламираното признаване на върховенството на суверенитета е постепенно затваряне на развитите страни в себе си, до една или друга степен. Последствията за това за неразвитиоте стани мисля че са ясни. 2. Преразпределение на световното богатство, като за целта международния капитал инвестира така в развиващите се страни, че там работните заплати, условията на труд и въобще стандарта на живот да бъде равен с този в развитите страни. Това второ изискване влиза в открито противоречие с първото тъй като от една страна се иска от развитите страни да подаряват средства на неразвитите, а от друга страна те няма право да контролират какво става с тези средства в суверенните страни. Дават се пари на живковци, лукановци и виденовци, те строят развит социализъм с тях, а тези които са дали парите ръкопляскат и виждат как парите им изчезват незнайно къде. Още по-любопитното е че въпросното изискване за нов световен ред въобще не отчита че наличното светвоно богатство е в краен и ограничен размер, и това преразпределение ще доведе катастрофалното понижаване на стандарта на живот в развитие страни и неговото несъществено повишаване в неразвитите страни (предвид тяхната численост спрямо развитите). Тоест имаме тотално опустошена световна икономика и чръщане може би най-малкото с едно две столетия назад в историята. 3. Фиксиране на международните цени така че развитие страни да престанели да купуват евтино от неразвитите. Тук имаме и разновидност от фиксиране на валутните курсове, така че да нямало ограбване и т.н. За да не се обиди тук някой че раздавам пак етикети и съм нямал аргументи, ако му е толкова къса личната памет да потърси в течението на Работническо Дело или в учебниците по политикономия как стои въпроса с ценообразуването и валутните курсове при социализма. После да се замисли какво той предлага. Най-накрая ще припомня фамозния основен икономически закон за развитието на социализма - Все по-пълното задоволяване на нарастващите потребности на трудещите се. Това нещо да ви напомня като гледате по-горните рецепти за справедлив световен ред?