Тук ще разгледам три ключови пункта на разсъжденията на ex-Pesho, които идват да покажат некоректността в логически смисъл на така зададената тема, т.е. това че представяните ни алтернативи са само фикция, стояща далеч от действителността. ------------------------------------------------------- “1. Върховенство на международното право под егидата на ООН в което всички са равни, няма постоянни членове на Съвети за сигурност, няма привилегировани. Доста наивен и нереален модел, тъй като можем да се окажем в ситуация, например, Бряг на Слоновата Кост да решава съдбата Финладия или Япония. Тоест страни с различна степен на икономическо и социално развитие, с различен принос в световната икономика да бъдат равнопоставени при взимането на решения които ненакърняват техните собствени, но създават изкуствени кризи заради незачитането интересите на другите. “ Това не може да докаже дефектността на съществуващия модел на организация на международните институции, тъй като не това са неговите недостатъци и не това са опасностите, които той може да произведе. Поради две причини: – ако се спазва стриктно принципът на суверенитета, това изключва намесата като на Белгия във вътрешните работи на Гвинея-Бисау , така и обратното. С други думи, сегашният модел не заплашва т.нар. “цивилизовани общества” с намесата на варварите в техните работи, обратното – разрушаването на този модел предполага взимна интервенция; – ако наистина се изхожда от виждането, че определен кръг общества превъзхождат качествено други по модела на своята организация, това несъмнено означава, че те (развитите) не могат да произвеждат заначими по стандартите на сегашното международно право кризи, налагащи намесата на други – развити или неразвити; ------------------------------------ “2. Изолационизма в САЩ понякакъв начин надделява, същото се случва и в Западна Европа и Япония. Те престават да се намесват където и да е било. Последствията от това ще бъде затваряне на границите към останалия свят (Шенген на степен 10-та) и изтегляне на инвестициите от същия този свят. “ Последната фраза е типичен пример за утопичен възглед, основан на неразбирането на ключови механизми в нашия свят.Какво имам предвид? Най-вече това, че инвестициите “навън” се разглеждат като контролиран процес, поставян в завосимост от политическата воля на едно или друго течение.Движението на финансовия капитал е самостоятелно мотивирано преди всичко от търсенето на условия, при които той е в състояние да реализира далеч по-бързи и по-големи печалби , отколкото у дома.И за да застанат на местата си причината и следствието, необходимо е да уточним, че политическите действия в международен аспект идват след капитала и в негова услуга, т.е. те са обусловени от икономическите интереси. С други думи, финансовата самоизолация на Трилатералните сили е мислима само при условие, че изчезнат силите, каращи капитала да търси поле на действие извън собствените им територии, т.е. при възникване на недостиг на свободен финансов ресурс и покачване на профитабилността там. ------------------------------------------------ “3…Ключът към сигурността е самонарастваща световна икономика в която всички са свързани един с друг, което би отстранило най-голямата вътрешна заплаха за САЩ, Западна Европа и Япония (пък и за всяка друга държава - малка или голяма) - цикличните кризи в икономиката, които унищожават богатства многократно по-големи от печалбите от експлоатирането на евтини суровни от третия свят. И нещо много интересно - ако стабилността на световните пазари и тяхното непрекъснато нарастване е приротет за САЩ, най-ествествения критерии дали дадена държава се вписва в този световен ред или не, е спазването на правата нейните граждани, така като те се разбират в западната демокрация. Който не ги спазва или ще получи икономическа блокада, или ако тя не работи и няма други средства за вразумяването му, ще бъде силово принуден да влезе обратно в световната общност. “ Изходната точка на това съждение е крайно ограниченото разбиране за съдържанието на онзи обществен модел, който обозначаваме като демократичен и виждаме в САЩ, Западна Европа и Япония.Имам предвид свеждането на това съдържание до много тесен кръг индивидуални права, свързани главно с етническата, религиозната и политическата сфера и либерална финансова политика. Всъщност, глобализацията на световния пазар, по разбирането на днешните неолиберали включва два компонента: свободната търговия и свободния финансов пазар. Нека помислим рационално какви са условията, които финансовият капитал желае, за да влезе в една икономика, освен несъмнено желания финансов либерализъм: - ниска цена на работната сила, което не на последно място е резултат от незначителността или отсъствието на социално осигурителна система, т.е. освобождаване на капитала от ангажимента му кум репродукцията на работната сила; - ниски или отсъстващи данъчни ставки – това означава, че капиталът се освобождава от естествено неприятното му задължение “у дома” да дели печалбата с държавата като плаща за редица несъмнено жизнено необходими обществени нужди (като например инфраструктура, екология, сигурност); - слаб или отсъстващ публичен контрол върху дейността, което дава възможност капиталът да се освободи не само от преките публични разходи, но и от костващите допълнителни средства други задължения в обществен интерес (като например условия на труд ); - незначителни или отсъстващи ограничения по отношение на въздействие върху околната среда, ярко контрастиращи с възприетите “у дома” строги норми; - контролируемост на политическия елит и административния апарат, немислима в “домашни” условия като важна гаранция за всички други условия; Както виждаме, покриването на стандартите за демокрация по виждането на неолиберализма не предвижда създаване на цялостен модел по примера на развитите общества, а излючва едни от най-важните му съставки, свеждайки го до характерния за Европа на миналия век. Така стигаме до парадокса: Глобализацията на икономиката, която се разглежда като панацея за вируса на “недемократичността”, пряко подпомага точно силите, които се възползват от липсата на демократичен модел, а механизмите и институциите, създали демократичния модел в развитите общества, се разглеждат сега в голяма степен като пречка за същата тази глобализация.