В системата имерия - колонии вторите имат винаги значението на непосредствен източник на ресурси (най-вече енергийни и суровини) за поддържане и развитие на производството в метрополиите. Това е добре за метрополиите до един момент, но тази примитивна експлоатация се базира върху интерсите на националните капитали в метрополиите и остра конкуренция между самите тях. Това от своя стана поставя рамки в развитието на всеки национален капитал по отделно, и по специално гарантира цикличността на кризите на свръхпроизодство - евтини суровини се внасят и преработват, печалбите растат, но в един момент рано или късно пазара не може да поеме повече потребление и започва свиване. Спечеленото се загубва и цялото общество е хвърлено в криза. Връзките в модела на имперските държави са изградени във вертикална посока и не съществуват механизми за преодоляването им освен агресивна война за завладяване на нови колонии или гарантирането на нови развити пазари. Докато принципът за развитието в световния пазар е съвсем друг. Там целата е не паразитирането върху завоювани развити пазари и бедни колонии, а спомагането за естествното развитие на нови пазари чрез преливане и размяна на капитали. По този начин всички са обвързани в една обща система от интереси, която е еднакво изгодна за всеки. Капиталите от развитите страни търсят по-изгодни условия за максимизиране на печалбата в по-неразвитите страни защото те предлагат по евтин труд и възможност за ръст в относително не толкова конкурентен местен пазар, какъвто има в развитите държави. От своя страна, идването на капитали в тези държави постепенно, с течение на времето развива местната икономика (която израства покрай свежите пари отвън) и доходите и стандарта на живот се подобряват. Самите развиващи се страни стават платежоспособен пазар за стоки произведени на друго място в света. Колкото са повече тези платежоспособи пазари, толкова по-сигурно е че ако някъде възникне напрежение от свръх производство то може сравнително по-безболезнено да се регулира и да се предотврати най-страшното за всички - кризата в развитите държави. По този начин отпадат естествени предпоставки за световните войни. Никой в САЩ, Западна Европа или Япония не е луд да напада другите - просто това е все едно да напада себе си. Пак подчертавам че тази система имаше ограничено приложение докато съществуваше СССР като активен външен враг. Всичко беше пречупвано през призмата на това фундаментално противопоставяне. И баланса в света се крепеше не на взимната изгода, а на взаимната заплаха. Разбира се ще трябва време този нов световен ред да измести стария, ще има и много противоречви събития, ще трябва да се откажем и от стартите представи за света и за справедливостта в него (като изхождаща от върховенството на суверенитета). Конкуренция между световните слили ще продължава да има, но тя никога няма примеме агресивни форми. И сега трите центъра на Запада се конкурират по между си но не са се избили, дори напротив. В същото време обаче ще е нужно време докато Русия и Китай се интегрират безболезнено в тази система и се откажат от идеите за хегемония почиваща върху силата. Просто това са държави от миналото и са неадекватни на това което става в момента в света. Никой няма да ги възприема като пряка заплаха за своето съществуване ако западните капитали влезнат свободно в тези страни и са осигурени от едни демократични политически системи. И ако разбира се руските капитали легално влезат на западните пазари, а не се опитват да го правят през задния двор. В момента тази размяна на капитали е почти символична, сравнявана с мащабите на Русия и Запада, а е такава поради простия факт че Русия все още не е демократична държава и продължава да залага на недемократични режими в реализирането на своите световни интереси.